Снимка: ESO , CC BY 4.0 , Wikimedia Commons
Минаха 7 години откакто първата снимка на черна дупка обиколи света. Сега ново изследване в списание Nature представя категорично независимо потвърждение на нейния образ. Учени от Commonwealth Scientific and Industrial Research Organisation (CSIRO) в Австралия анализирали отново оригиналните данни на проекта. Използвали обаче напълно различен подход за обработка на сигналите.
Резултатът е удивителен: възстановеното изображение показва почти същия ярък пръстен около тъмната си централна област, какъвто светът видя през 2019 г. при представянето на черната дупка M87*.
За историческото изображение отпреди 7 години се обединаха в наблюденията си радиотелескопи по цялата Земя. Всички те рабеха като един виртуален инструмент с размерите на планетата. Така с общи усилия се стигна до първото пряко визуално доказателство за съществуването на черна дупка и нейната „сянка“ в центъра на галактиката. M87* се намира на около 55 милиона светлинни години от Земята.
Въпреки огромното научно значение на откритието, през следващите години възникнаха дискусии дали формата на пръстена не е повлияна от използваните алгоритми за реконструкция на изображението. Някои изследователи дори поставиха под съмнение доколко наблюдаваната структура е следствие от данните. Ето защо австралийският екип се заема да разработи нов математически метод. Той доста намалява ефекта на атмосферните смущения, инструменталните грешки и възможните пристрастия при обработката на данните.
Според водещия автор д-р Самюъл Лай, използваният модел не е разполагал предварително с информация как трябва да изглежда черна дупка. Въпреки това алгоритъмът възстановил структура, която съвпадала по размер и форма с оригиналното изображение. По думите на учените това представлява първата истински независима проверка на резултата от 2019 г. и важна стъпка в научния процес.
Новото изследване подтвърждава напълно залегнатото в гениалната теория на относителността на Алберт Айнщайн за поведението на пространството и времето в непосредствена близост до черна дупка. Заключението е ясно: характерният светъл пръстен и тъмната „сянка“ в центъра на M87* са реални астрофизични особености, а не артефакти от компютърната обработка на данните.
