Знакът на българите грее на корицата на новия ни брой!

Българската азбука не е просто сбор от знаци – тя е молитва и свещено послание от дедите ни. Всяка буква е дух, всяка гласна – въздишка от славната ни история. Сред тях ятовата гласна стои като таен шифър на времето – възпявана, забравяна, митологизирана. В нея някои търсят изгубено единение, знак на величие, следа от родова памет, защита. Каква е истината зад свещения знак? И може ли една буква да крои съдбините на един народ? Да разлистим миналото (и темата на майския брой на Списание 8), за да начертаем бъдещето.

• О, ПИСМЕНА! О, НРАВИ! Въпреки протеста на учените от БАН и на интелектуалци ятовата гласна е премахната окончателно от азбуката ни. Печелим или губим от това политическо решение? Глаголицата – първата славянска азбука, създадена от светите братя Кирил и Методий, съдържа над 40 букви (Различни източници посочват различни числа за броя на буквите в изначалната кирилица – бел. ред.). По-късно техните ученици от Преславската книжовна школа приспособяват тази азбука за нуждите на новопокръстените българи и създават кирилицата сред молитва и богослужение. От съчетанието на тогавашната буква А – азът  и тогавашния ер (рци – ръце) Ь в азбуката ни се появява буквата ят – ѣ. Позната още като „Е-двойно“. „Ятовата гласна в българския, като език от индоевропейското езиково семейство, е унаследена от индоевропейския праезик. Тя в класическия старобългарски период представлява широка гласна ê, която има гласеж, който е нещо средно между днешните А и Е“ – пояснява проф. Антони Стоилов, водещ специалист по българска диалектология и морфология, автор на редица трудове по съвременен български език.
• ПЕЧАТЪТ ОТ СКРИЖАЛИТЕ НА БОГЪ. Древната българска азбука от създаването ù до днес е претърпяла много промени. Последната голяма езикова реформа се е случила през 1944 г., когато са премахнати Ѣ – „ят“, и „голям юс“ – ѫ. Излизат от употреба и краесловните ерове „ъ“ и „ь“ в края на думите, завършващи на съгласна. Доводите за противопоставяне на реформите на много от езиковедите и боравещите с езика се отнасят до неговите веществени белези и разпространение. Освен тях обаче съществуват и други причини, породени от един по-различен поглед към духовността, надграждаща земното разбиране за нещата.
• ДОЦ. Д-Р ВЕСЕЛИНА ВАЧКОВА: ИДЕЯТА Е БИЛА ВСИЧКИ ДА ГОВОРИМ НА ЕДИН ЕЗИК. Не ятовата гласна е тази, която ни е обединявала и не е липсата й, която предизвиква разединение, обяснява историкът. Свещеността на всички знаци е исторически доказуема със символи, древни ръкописи, исторически извори, жития и най-вече с факта, че в нашата азбука всяка буква значи нещо. Азбучната молитва у нас не е просто лесен начин за запомняне на буквите, а свещен акростих, разкриващ и изповядващ свещената и съкровена християнска вяра на българите. Това е очевидно от написаната през IX в. от св. Константин Преславски молитва възхвала на всички свещени знаци за кодиране на свещения ни език. Да извадим една буква от старобългарския и да кажем: „Ето я емблемата ни!“, не е съвсем издържано. Пълноценното изследване и осмисляне изисква задълбочени и широкообхватни познания на различни специалисти.