Всеки, който е чувал за страните месоядни растения, знае, че в света на флората има някои представители, които могат да проявяват впечатляващи нерастителни свойства. Дърветата, да кажем, са доста статични – стоят си където ги посееш и никой не се тревожи, че ще срещне разхождащо се дърво в двора си или в парка.
Но всяко правило си има изключения – това включително, твърдят някои. Много хора вярват, че така наречената ходеща палма (Socratea exorrhiza), която се среща в Латинска Америка, може, малко или много, да ходи. Това се дължи на необичайните й корени. Докато останалите дървета имат един ствол, тази палма се разделя на множество малки стебла на метър над земята, нещо като коренова система извън пръстта. Това я кара да изглежда като дърво с множество крачка.
Слухът за двигателните умения на палмата е завел много туристи в дъждовните гори и тази история е част от репертоара на всички туристически гидове в Централна и Южна Америка. Ходещата палма е посочена в много различни източници като пример за удивителна растителна адаптация. Например, в своята книга журналистката Шери Сийтлър разказва, че дървото бавно „върви" от сенчести към слънчеви места, като си пуска нови коренчета в посока на огряното място, което му е цел и оставя "крачетата", които са в разрез със страстта му към пътешествия, да изсъхнат.
Палма, която се движи към Слънцето – звучи пленително и почти правдоподобно. За съжаление, уменията на това дърво са легенда, фолклор. Палмите са съвсем истински, но не мръдват и на сантиметър, освен под влиянието на вятъра (или брадва).
Това доказват изследванията на биолога Герардо Абалос от Коста Рика. Провокиран от силното влияние на легендата за ходещата палма, Абалос провежда щателен дългосрочен анализ на вида, с който установява, че дори и някои от разклоненията на палмата да отмират, дървото не мръдва и на сантиметър.
Въпреки това туристите продължават да обичат историята на своите местни гидове и легендарната ходеща палма продължава да бъде атракция в дъждовните гори.
Източник: lifeslittlemysteries