Забелязвали ли сте, че когато гледате филми, колело (на файтон, каруца), въртящо се на екрана, изглежда все едно се движи бавно в грешната посока? Това е защото филмовата камера заснема неподвижни образи с определена честота (обикновено 24 кадъра в секунда) и човешкият мозък попълва дупките между тях, като създава илюзията за непрекъснато движение между подобните кадри. Ако колелото се завърта на почти пълен оборот в рамките на един кадър, мозъкът избира най-очевидната посока на движение, за да го свърже със следващия кадър - а това е назад. Просто тази посока предоставя минимална разлика между двата кадъра.
Всичко щеше да е много просто, ако този феномен се явяваше само в старите уестърни, но хората наблюдават този ефект и в живота, дори на постоянна светлина. И това не може да бъде обяснено с влиянието на филмовите особености. Две състезаващи се теории циркулират напоследък по научните издания в борба за одобрение.
Според първата от тях зрителният кортекс, подобно на филмовата камера, обработва възприетото съдържание във временно обединени „пакети", взимайки серия от моменти образи и после създавайки цялата сцена. Вероятно мозъкът ни възприема тези застинали образи по същия начин, както кадрите във филм.
Да, някаква форма на временно обединяване на информация в мозъка със сигурност е факт, но не е никак ясно, че ефектът на колелото се дължи на това.
Тук се намесва един ключов експеримент, който повдига въпроси пред „филмовата" теория. Участниците в опита свидетелстват, че когато наблюдават две идентични, едновременно въртящи се колела с една и съща скорост, те обръщат посоката си на въртене в различен момент, независимо едно от друго. Според гореописаната теория за складирането на кадри в мозъка, това не би трябвало да се случва, тъй като скоростта на въртене, т.е. смяна на кадрите, е една и съща за двете колела и светлината е еднаква за зрението.
Това довежда учените до теорията, че този ефект е резултат на така наречената възприятелна конкуренция – когато нашият мозък се сблъска с неясна или заблуждаваща гледка, която трябва да разтълкува, той създава две различни интерпретации на образа.
Сега тези две теории се нуждаят от по-нататъшно задълбочено изследване и проверка, за да се разбере окончателно как виждаме света.
Източник: lifeslittlemysteries