За повечето хора змейовете, самодивите, вампирите и великаните са фантастични същества, родени от народното въображение и населяващи единствено книжките с приказки и легенди. Не е така обаче за жителите на село Пирин, Санданско. За тях змеят е реално същество, близко и познато от разказите на майки и баби. Когато има буря, хората все още чуват змейски гласове. Разказват, че са виждали с очите си последната любена от змей мома, живяла в селото допреди двайсетина години.
Скътано в подножието на връх Ореляк, живописно накацало по бреговете на река Пиринска Бистрица, село Пирин изглежда така, сякаш е застинало в миналото. Вероятно точно тази неповторима атмосфера е привлякла създателите на филма „Писмо до Америка", част от който е снимана тук и носи на пиринци международна известност. Духът на миналото се усеща в къщите, запазили стария си облик, в звъна на стадата, който буди селото в зори, в облеклото на жените с техните забрадки и престилки, с онзи наситен тъмночервен цвят на местните носии. Чувства се и в усмивките на хората, които с радост ни посрещат като стари приятели и щедро ни споделят разкази от древни и по-нови времена.
Срещаме се с прочутата Любимка Бисерова, която е наш домакин и водач, с певиците баба Злата Стоименова и леля Недялка, с баба Вела и леля Бояна, със сестрите баба Петра и баба Мария. Разказите текат леко и сладко, на мекия местен диалект, който звучи като песен и омагьосва с благозвучието си. Една след друга се нижат историите за змейовете, за необикновената им сила и чудните им дела, за техните битки и любови.
БУРЕТА В НЕБЕТО
Легендите оживяват в техните разкази, като че ли няма нищо по-естествено от това митичните създания да съществуват реално и да бродят наоколо сред местните хора.
Освен Пиринския змей и неговия син, наречен Гинчовия змей, защото по майка бил от Гинчовия род, се споменават още Тасковият змей, който закрилял долната махала на селото, а също и змейовете на съседните села – Горно Спанчево и Беласица. Както е обичайно за фолклорното „думане", се появяват различни варианти; случки и герои се смесват и преплитат като в шарена черга.
В Пирин е запазено древното вярване, че змейовете са господари на гръмотевиците и бурите. „Кат завалеше дъжд и баба ми викаше: „Гинчооо! Къде си, Гинчо, да чуваш селото?". Пък аз питам: „Бабо, къде е змеят?". „Ето го, търкаля буретата. Значи гърми." Различните гръмотевици пък били гласовете на различните змейове. „Кат ке гърми дебело, казува майка де, тва е Гинчовият змей. Кат ке пусне по-тенък глас, това е Тасковият змей, демек нашият змей. Ами единият бил по-възрастен, с по-дебел глас, па тоя – млад и по-тенък гласът му."
Каля (Калина) от Гинчовия род била най-хубавата мома в селото. Веднъж тя слязла на реката за вода с двата си бакъра. Наближавала буря и всички моми бързали да налеят вода, преди да завали. Каля обаче закъсняла: тъкмо се навела над реката, когато водата придошла и я повлякла със себе си. Между буйните струи на пороя се извисявал голям бор, който плавал прав по течението. Момата успяла да се хване за него, все още стискайки бакърите, и бързо се скрила от погледите на съселяните си.
Още за змейовете в село Пирин, за историята на последната жена, любена от змея и за мястото му в преданията - четете във Февруарския брой на Списание 8.
Eто и репортажите по темата, подготвени от екипа на „Преди обед" по bTV:
Очаквайте продължението! В мартенския брой на Списание 8 - един наследник на змей разказва историята на своя род.