Готови ли сте да имате?

Да допуснем, че имате амбициозното желание да станете звезда или милионер. Готови ли сте да си го позволите? Обикновено хората смятат, че славата, парите или властта са участ на избрани. А кой ги избира? На първо място - те самите, а после вече всички останали. Ако мечтаете за нещо, но не сте готови да си го позволите, няма и да го получите.

Бездомен гледа от улицата през прозореца коледна трапеза. Готов ли е да си позволи да седне на тази маса и да хапне? Ако го поканят, разбира се, ще го направи. Да влезе в къщата и да седне на масата е решимост да се действа, т.е. вътрешното намерение. Но кой ли ще го покани? И той чудесно го разбира. Коледната маса е в слоя на чуждия свят. Готов ли е да има тази маса в своя дом, в слоя на своя свят? Не, бездомният знае, че няма нито къща, нито пари, нито начин да ги спечели. Външното намерение няма да му даде нищо, защото, намирайки се в рамките на привичния здрав смисъл, той не е готов да има.

Да предположим, че искате да стане богат човек. Готов ли сте да приемете подобен подарък от съдбата? Разбира се, ако някой дава „излишен" милион, всеки от нас ще го вземе без проблеми и затруднения. И богатството няма да ни развали живота, както понякога се опитват да го представят в поучителните филми. Но не става дума за това. 

Готови ли сте да вземете този милион? 

Навярно помислихте, че се иска той да бъде спечелен с труд, да се завоюва? Пак не е това. Готови ли сте просто да го изберете?Да си позволите да го имате!

Необходимо е да свикнете с мисълта, че ще постигнете целта си. Ако искате да станете обезпечен човек, но се страхувате да влизате в скъпи магазини, нищо няма да излезе. Изпитвате ли макар и най-малка неловкост в скъп магазин, значи не сте готов да си позволите да имате скъпи вещи. Продавачите в такива магазини умеят мигновено да определят кой е влязъл - потенциален купувач или любопитен с празен портфейл. Купувачът се държи като собственик, спокойно, уверено и с достойнство - осъзнава правото си да избира. Любопитният и силно желаещ, но беден се държи като неканен гост - сковано, напрегнато, плахо, усеща върху себе си преценяващите погледи на продавачите и едва ли не се извинява за появата си в такова престижно заведение.

Той създава едновременно цял комплекс от потенциали на важността: съкровено желание, завист, чувство за собствена непълноценност, раздразнение, недоволство. 

Защото не само че не е готов да си позволи всичко това материално, но дори не се смята за достоен да има скъпи вещи. Нали душата разбира буквално за какво ѝ говори разумът, а той твърди само едно: „Всичко това не е за нас, ние сме бедни хора, трябва ни нещичко по-скромно."

Позволете си да бъдете достойни за целия този разкош.

 

Вие действително сте достойни за всичко най-добро. Деструктивните махала, на които е изгодно да ви държат под контрол, са ви внушили „Всяка жаба да си знае гьола". Смело влизайте в скъпи магазини и гледайте вещите като господар, а не като слуга в богат дом. Разбира се, безполезно е да се занимавате със самовнушение, че можете да си позволите да ги купите. Няма да успеете да се излъжете, а и не е нужно.

Как все пак да повярвате и да си позволите да имате?

Преди всичко, нека разграничим областите на вътрешното и външното намерение във фразата „Да бъдеш готов да си позволиш". 

Свикналият да мисли и да действа в рамките на вътрешното намерение е склонен веднага да отсече: „Не мога да си го позволя материално - и точка. Няма за какво да говорим." Но и не бива да си внушавате, че можете да си позволите да купите скъпа вещ, опипвайки в джоба си празния портфейл. Изобщо не става дума за това.

Вътрешното намерение предполага решимост да се действа, т.е. да се намерят пари. Но тъй като няма откъде да се вземат, разумът дава прагматично решение. Ако действате в рамките на вътрешното намерение, действително нищо няма да постигнете. Външното намерение също няма да ви падне на главата като манна небесна. Откъде би се взело, ако не сте готови да си позволите да имате? 

Външното намерение предполага решимост да имате,

с други думи, да се смятате за достоен и да знаете, че изборът е ваш. Не да вярвате, а именно да знаете.

Дълбоко в душата си постоянно се съмнявате, че желанието ви все пак може да се изпълни. Дори да сте готови да действате в името на изпълнение на желанието, това е малко. 

Щом не вярвате, значи не си позволявате да се смятате за достоен

или просто се съмнявате в реалността на изпълнението. Така че онези, които са станали звезди или милионери, не се различават от вас по способностите си, а само че са си позволили да имат онова, което са искали. Необходимо е да си позволите да имате. Това състояние е същото, както когато за пръв път сте седнали на велосипед. Съмненията, колебанията и препирните са изчезнали и е останала само безсловесната яснота - знанието. Усещането за яснота без думи, за знание без вяра, за увереност без колебания е точно състоянието на единство между душата и разума. В такова състояние 

усещате единението си с безмълвната сила, която управлява Вселената. 

Тази сила ви подхваща и ви пренася в сектора, където се изпълнява онова, за което са се обединили душата и разумът.

Всеки е свободен да избира всичко, което му е угодно, но далеч не всеки вярва в подобна пълна свобода. Нали каквото и да ви говоря, не вярвате докрай, че свободата на избора е реална? Животът ни потвърждава обратното, защото всички хора се намират във властта на махалата. Но дори и да сте се освободили от тях, свободата на избора все пак е извън зоната на вашия комфорт. Твърде нереално е да имате право да избирате в света на махалата. В душата си не вярвате, че трудно постижимата мечта е само въпрос на личен избор.

Позитивните слайдове помагат невероятното да се включи в зоната на вашия комфорт. Когато престанете да изпитвате душевен дискомфорт от мисълта, че ви е достъпна всяка мечта, съмненията ще отпаднат и вярата ще се превърне в знание. Душата ще стигне до единодушие с разума и тогава ще се появи решимостта да имате.

Из „Шепотът на утринните звезди", Вадим Зеланд

Източник