Съзидателната енергия на древните

...

От наша гледна точка животът на древните изглежда е бил изключително странен. Достатъчно е било да произнесат дадена вълшебна дума и някъде от пространството се е появявала мощна сила, която са могли да командват. Единственото условие е било да не я използват под въздействието на завистта или за отмъщение, без свещения контрол на съвестта.

Представих си, че на същото място, където се намирах, някога е стоял древен човек, висок повече от 10 метра, и също е гледал към каменния лазер. Погледът му е бил насочен към конусовидния връх на предното огледало на каменния лазер, за да вкара чрез него своята психична енергия в резонатора. Той е концентрирал вниманието си върху собствените си чувства, като ги е превръщал в нещо леко, светло и летящо и най-важното — преизпълвал ги е с любов към Бога. Постепенно е започвал да усеща, че целият свят прелива от чувства и най-сетне забелязвал онова, което подсъзнателно очаквал — че там съществуват и процъфтяват чувствата на водата, земята, огъня и вятъра. Те обаче са били твърде различни от човешките, макар и също толкова силни и животрептящи...

...Древният човек лесно се концентрирал върху любовта си към Бога, защото тя не само изпълвала цялото му същество, но и била залегнала като основен принцип в обществото, в което живеел.

Любовта към Бога се е възприемала и като духовен, и като енергиен закон на Вселената. 

Той не е могъл да си представи, че в далечното бъдеще хората ще добиват енергия от нефта и газта. В онези времена основната енергия се е намирала в човешката душа и е трябвало да бъде само мобилизирана чрез любовта към Бога...

... Древният човек стоял и все повече се концентрирал върху любовта си към Бога с надеждата, че земята, огънят и вятърът ще отговорят на неговия емоционален порив.

Енергията на земята, сливайки се с неговата и с тази на водата, предизвикала дори облекчение. Тя сякаш напомнила на човека за неговото единство със земята и тялото му започнало леко да трепери от излишъка на чувствена енергия. Сливането с енергията на огъня приличало на светлинна мълния — толкова ярка, че древният човек за миг забравил за каменния лазер. Последни се слели с него чувствата на вятъра, които породили страстното му желание да лети. При това така, че паралелните светове да прелитат покрай него като красиви пейзажи.

Древният човек усетил разтърсващо единство с цялата Вселена, 

уловил с погледа си формата на конусовидното образувание върху каменния лазер и произнесъл онова заклинание, което не бива да се употребява, преди да се слееш с чувствата на водата, земята, огъня и вятъра. В този миг очите му излъчили мощен енергиен поток, преливащ в цветовете на дъгата, който достигнал до конусовидното образувание върху предното огледало на каменния лазер, след което се прехвърлил в резонатора на лазера. Скоро излъчваната от него енергия заредила резонатора и като блестящ лъч увиснала в пролуката между огледалата на лазера.

Сега вече древният човек знаел, че е подсигурил енергийното снабдяване на каменния лазер и неговите приятели — също строители в Града на боговете, ще могат да завъртят предното огледало на лазера така, че неговата енергия да попадне точно върху отразяващото огледало, монтирано на върха на Кайлас. Така конструкторите на монументите щели да обработват планините с неговата енергия. Той, древният човек, бил горд, че е осъществил сливането на енергията на петте елемента...

...

Сведох глава и видях мръсните остри връхчета на татарските си галоши. После навлякох експедиционния си екип, измих си зъбите и лицето и започнах да пълня раницата. Не ми даваше мира въпросът 

за сметка на каква енергия каменният лазер е работил в постоянен инфразвуков режим?

Оставих раницата настрана и повдигнах глава към огромната пирамида на Кайлас. Огледах я цялата и забелязах няколко монумента, които наподобяваха пирамиди. Ако пирамидите концентрираха космическите енергии, то тук, в Града на боговете, изглежда всичко е пресметнато така, че с тяхна помощ да се събира онзи диапазон от енергии, необходим за постоянното зареждане на резонатора на каменния лазер и за перманентното му действие в инфразвуковия режим. Навярно съществуваха и предавателни устройства, фокусиращи енергията в резонатора на каменния лазер.

Все още не знаех, че съвсем скоро ще открием десетки конструкции, подобни на каменни антени или огледала, които очевидно препредаваха енергията на пирамидите към каменния лазер.

...

Отново ме навести мисълта, че каменният лазер е действал чрез божествената енергия на петте елемента, която се е подчинявала на древните само при абсолютна чистота на душата.

Без да разбирам защо, приближих се до ручея, съблякох се до кръста и се измих с ледената вода. После се облякох и отново зареях поглед към свещения Кайлас.

Из "В обятията на Шамбала"