С напредването на медицината заразните болести почти се изпариха – сега живеем в свят без шарка, детски паралич и с намаляващи нива на малария и СПИН. Тези победи (някои от които все още частични) позволиха на хората да живеят по-дълго. Сега сърдечните болести, метаболитният синдром, ракът и респираторните заболявания са причина за 60% от смъртните случаи по света, като в страните с по-нисък икономически стандарт този процент достига 80%.
На фона на тези данни логично идва и заключението, че превенцията от тези заболявания е по-добрият подход от лекуването на вече болни хора. Но просто да се казва на хората да променят вредните си навици не върши работа. Информацията за вредните аспекти на някои човешки дейности е навсякъде, но ако имаше ефект, всички щяхме да сме слаби, спортуващи и непушачи.
Дали заради навика, пристрастяването или най-лесния вариант, често действаме на автопилот. Макар да знаем, че асансьорът, алкохолът или полуфабрикатните храни са лош избор, ние ще продължаваме да го правим. Освен ако тези лоши навици не станат твърде неудобни.
Да се затруднят лошите избори е най-добрият начин да се помогне на хората да живеят по-здравословно, твърди група учени, които изследват важността на автоматичните процеси в човешкото поведение.
Тяхното предложение е да се приемат правила, които да усложнят реализацията на вредните навици. Например ако асансьорните врати бъдат програмирани да се затварят по-бавно, това мотивира повече хора да се качват по стълбите. Намаляването на местата, в които се продават тютюневи изделия, реално ограничава консумацията им. А ако по-здравословните храни са по-лесно достъпни, повече хора ще ги изберат.
Малките промени засягат всички. И хората биха заживели по-здравословно, щом просто могат да продължат на автопилот.
Източник: sciencemag