Психоложката и блогърка Джун Силни разказва как да живеем с човека до нас, когото обичаме, но той е с диагноза синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (ХАДВ). Всъщност е трудно да се обича такъв човек. Никога не знаете какво да кажете. Това е като да се разхождате по минно поле. Стъпвате на пръсти, но изобщо си нямате понятие коя точно ваша стъпка или дума ще взриви емоционалната мина.
Хората с ХАДВ страдат. Животът им е много по-тежък, отколкото на останалите. Блестящите им умове постоянно проектират, измислят, съчиняват и никога не си почиват. Представете си – все едно да имате в главата си детска въртележка и тя да не престава да се върти.
Истинската любов е безусловна, но ХАДВ е сериозно изпитание за нея. Дали става въпрос за съпруга или детето ви – проверката е сериозна. За сте близо до тези хора трябва да се научите да мислите малко по-различно.
Ето какво се случва в главите им:
1. Техният мозък непрекъснато е в активно състояние. Липсва копчето за изключване или превключване. Това е бреме, което те трябва да се научат да управляват.
2. Те слушат, но не възприемат какво им се говори. Те наблюдават устните ви. Не че не ви чуват, след първите пет думи умът им вече изобщо не е при вас. Звуците, които произнасяте стигат до тях, то те някак не им обръщат внимание. Мислят се колко пъти сте мигнали от началото на разговора и дали сте разрошени.
3. Трудно се съсредоточават върху задача. Вместо това например разглеждат цветовете в картината на стената. Като заблудени в лабиринт, които се опитват да се движат в една посока, но непрекъснато се отклоняват в търсене на изхода.
4. Изпълнени са с тревога. Твърде чувствителни са. В шумен ресторант могат да се почувстват като вас на първия ред на концерт на „Металика". Лошите новини ги изкарват от равновесие.
5. Концентрират се твърде интензивно. Ако обаче нещо привлече вниманието им и им е интересно, хората с ХАДВ се гмурват в работа като тежководолази в дълбините на океана.
6. Трудно се отказват от задачата в процеса на изпълнението й. Могат да останат в дълбините на океана часове наред. Дори кислородът им да е на привършване, те не биха се издигнали на повърхността докато не почувстват пълно изтощение.
7. Не са в състояние да контролират емоциите си. Хората с ХАДВ не познават ограничения и полутонове. Преплетените жички в мозъка им затрудняват обработката на мисли и чувства. Трябва им допълнително време за подредят по местата им съответните системи.
8. Имат словесни избухвания. Импулсивно изговарят каквото им е на ума, често избухват и после съжаляват за това. Невъзможно им е да си „редактират" речта преди да произнесат каквото и да било.
9. Чувстват се неловко сред хора. Те разбират, че са различни и усещат дискомфорт в социалния живот.
10. Дълбоко интуитивни са. Виждат света след видимите му предели. Много от тях са гениални творци - изобретатели, художници, музиканти, писатели.
11. Мислите им излизат извън традиционните рамки. Те намират решения на различни проблеми, които хората с конвенционално мислене нямат.
12. Припряни и суетни са. Или непрекъснато си ръчкат мобилните, или си подръпват кичури коса, или си клатят крака. Непрекъснато движат част от своето тяло. Това ги успокоява.
13. Те са физически чувствителни. Моливите са твърде тежки за ръцете им. Влакната от плат могат да им предизвикат сърбеж, макар другите хора да не усещат този допир изобщо. Леглата са им неудобни. Могат да почувстват като принцесата от приказката грахово зърно, което е под 20 дюшека.
14. Дезорганизирани са. Купчината е любимият им метод за организиране на предметите. Всичко се трупа на камари, докато в един момент те са почти пред срутване. Тогава човекът с ХАДВ става разтревожен, тъжен и пренатоварен, защото се налага да разчисти този куп. Мозъкът им е лишен от възможността да реди имагинерен порядък.
15. Нуждаят се от пространство за движенията си. Когато говорят по телефона или с реален събеседник, предпочитат да се движат. Това ги успокоява и внася яснота в мислите им.
16. Избягват вземането на решение. Всеки път, когато това се налага водят страшна вътрешна война. Не защото са мързеливи или безотговорни. Просто са препълнени с варианти, възможности и опции. Съсредоточват се върху мисловния процес, а не върху решението на конкретната задача.