До моите скъпи ученици

Скъпи гимназисти от XXI век,

Новият семестър започва следващата седмица и се чувствам длъжна да ви се извиня. Въпреки неимоверните усилия на нас, учителите, да убедим хората, притежаващи политическа власт, да променят държавната образователна система, не успяхме да постигнем целта си.

Съжалявам, че ви се налага да бъдете в училище толкова рано, въпреки че невролозите са доказали, че мозъкът на тийнейджърите не функционира оптимално преди 10 сутринта.

Съжалявам, че ви се налага да искате позволение от учител, за да използвате тоалетна, въпреки че повечето от вас имат шофьорска книжка, почасова работа и вземате сами важни решения за образованието си.

Съжалявам, че сте принудени да седите по 6 часа всеки учебен ден, въпреки доказаните пагубни за здравето последици от прекомерното заседяване.

Съжалявам, че сте групирани по възраст и сте принудени да минавате класовете само с хора на вашата възраст, въпреки че хронологичната възраст няма нищо общо с интелекта, зрелостта, способностите и възможностите на ученика.

Съжалявам, че много от вас, които имат проблеми с усвояването на материала, не получават помощ, защото икономическата политика не дава приоритет на финансирането на вашите нужди.

Съжалявам, че ви се налага да учите предмети, които не са ви интересни, през годините, в които капацитетът на човешкото знание се удвоява на всеки 12 месеца.

Съжалявам, че сте принудени да вярвате, че има оскъдица от шестици и че трябва да се състезавате за тях, докато целият човешки прогрес съществува като резултат от сътрудничество. А съвместната работа в училище често бива свързана с мамене и преписване.

Съжалявам, че се уповавате на учебници, съдържащи неактуална информация, а в класните стаи се използва техника, която е непрактична и старомодна.

Съжалявам, че персонализираните възможности за учене не са въобще съобразени с индивидуалните интереси на учениците. Истинската персонализирана програма за учене е много скъпа.

Но най-много съжалявам, че образователната система е фокусирана да ви накара да участвате в една икономика на извличане на ресурси, докато природата претърпява климатични промени, които би трябвало да променят всичките навици в обществото, политиката и икономиката! Това са промени, за които вие сте напълно неподготвени.

Страшно много съжалявам!

Иска ми се любопитството ви да не беше потискано от конформизъм в класната стая.

Иска ми се са можех да имам магическа пръчка, с която да ви сътворя училище, в което да има зали, пригодени за изследвания, проучвания и правене на експерименти. Подобни пространства биха ви научили да се образовате по разнообразни начини.

Иска ми се да имах силата да възпламеня отново страстта по ученето, която виждам в очите ви през седмицата преди първия учебен ден. 

Иска ми се да ви напомня, че преди да сте станали ученици, вие сте били учени, изследователи, експериментатори, задавали сте въпроси и сте си правили заключения.

Вие също сте били поети… Спомняте ли си как сте описвали неща по начин, който е забавлявал и изумявал възрастните покрай вас?

Били сте родени да учите. Не можете да не учите.

Съжалявам, че са ви накрали да вярвате,че единственият вид учене, което е важно, е този, който се случва в училище. Всъщност не само нещата, които ви се преподават в класните стаи и ви се дават по тестове, са важни.

Иска ми се да ви отпратя някъде, където държавната образователна система е управлявана от политици, вярващи, че характеристиките на бъдещето общество на тяхната страна зависи от характеристиките на образователната система.

Живеем във време, в което нашият живот зависи от способността ни да решаваме всякакви упорити проблеми. Юношеството е времето, в което хората постигат върха в познавателното си развитие. Доказателството за вашето нестандартно мислене и капацитета да вземате решения е навсякъде около вас.

Иска ми се да можех да покажа силата на това да бъдеш, това, което се иска да бъдеш, преди хората  ясно да могат да видят това, което можеш. Само да  имахте този шанс…

Искрено ваша,

Една учителка

Писмото е публикувано в блога на учителката Лизане Фостър.

Източник