Аз вярвам.
Нямам начин да го докажа, но аз реших да вярвам, че Бог никога не се изненадва. Каквото и да се случва, Бог вече е наясно, че то ще се случи. Моята Висша Сила никога не допуска грешки. Не мога да си представя Бог, не и моя Бог, да седи пред огромен компютър и от време на време да възкликва: „О, Боже, какво направих! Натиснах грешния клавиш!"
Не зная защо лоши неща се случват на добрите хора или защо на света съществува толкова много злина. Това със сигурност не се случва, защото Бог е нелюбящ, немилостив или несправедлив. Може би равин Кушнер (Harold S Kushner, When bad things Happen to Good People, New York, Random House, 1987, audio cassette) e прав, когато казва, че Бог е всеобичащ, но не е всемогъщ. Кушнер допуска, че природните закони, създадени преди появата на човека, вземат преднина. Земетресенията убиват хората, без да ги дискриминират, не се интересуват и от моралните им норми.
Реших да вярвам, че абсолютно всичко,
всяко стръкче трева, е точно там, където и когато е трябвало да бъде
и всеки човек е на точното си място и прави точно каквото е трябвало да направи в този момент.
Не казвам, че Бог предрешава всичко. Казвам, че Той или Тя винаги знаят как ще се случат нещата, които има да се случват. Бог не се изненадва. Той знае всичко, но не го контролира. Човекът притежава свободна воля.
Бог не различава миналото от бъдещето.
Всичко за Бог се случва сега.
Когато мислено пътуваме из миналото или бъдещето, ние пътуваме сами. Бог не идва с нас. Ето в това избрах да повярвам. Също така, взех решение да повярвам, че и ти, и аз, и всички ние правим най-доброто, на което сме способни във всеки момент, всеки ден, до и по време на настоящия момент. Ако можехме да свършим нещо по-добре, щяхме да сме го направили.
Всичко това противоречи на нещата, които смятах за верни, докато растях. Непрекъснато ми повтаряха, че ще се справя по-добре, ако положа повече усилия. Предпочитам да вярвам, че бих полагал повече усилия, ако можех да положа повече усилия.
Вярвам, че умствено и емоционално
аз давам най-доброто, на което съм способен,
независимо как изглежда това в очите на другите.
Ако това е вярно за мен, то следователно се отнася и за теб, и за всички останали. Всички ние правим това, което можем при дадените обстоятелства в даден момент. Не мога да докажа, че това е вярно, но смятам, че хората се отнасят към мен по начина, по който аз съм ги научил да се отнасят. Това изисква от мен голяма отговорност. Означава, че ако аз не харесвам как някой се държи с мен, трябва да променя неговото поведение, като първо променя своето. Аз мога да повлияя положително на ситуацията. След като поведението ми е предизвикало някаква определена реакция, то ако променя поведението си, ще мога да науча другия човек да се отнася различно с мен.
Ако искам другият да се промени, трябва да се променя първо аз. Това е основна психологическа постановка, която ни учи, че ако искаме да променим начина, по който се чувстваме, трябва първо да променим начина, по който действаме. Ако кажа, че искам някой да промени държанието си спрямо мен, то това означава, че първо аз трябва да променя държанието си спрямо него.
Това е като да играеш тенис с по-добър противник. Ти се развиваш, като ти омръзва все да губиш. Иска ти се поне веднъж и той да изгуби. Но противникът не се променя, ако не се промениш ти. Ако успееш да промениш играта си и да спечелиш, другия ще изгуби. Трябва да направиш нещо, за да подобриш играта си. Трябва първо да промениш себе си.
Най-добре ще е, ако се промениш така, че никой да не губи.
Откъс от книгата на Д-р Пол. О „Не можеш да ме разгневиш"
