Опитай да живееш живот, в който си толкова гладен, че не можеш да мислиш за нищо друго, освен за храна. Опитай да осмучеш камъчетата на пътеката, за да потушиш глада. Самота? Това е просто разкошна играчка за хора, които не са принудени да се тревожат как да си напълнят корема.
Асано Ацуко
Храната.
Тя е източник на енергия, средство, поддържащо жизнената ни дейност и нормалната работа на организма. Но за някои е много повече от необходим ресурс. Тя е смисъл, изход, решение!
Отношението на тези хора към храната е толкова ненормално, както отношението на алкохолика към спиртните напитки, на комарджията към казиното, на наркомана към дрогата. Първите пристъпи на неконтролирането преяждане, опитите за почистване на организма или пълен отказ от храна, се появяват още в детството или юношеството. Причините могат да са различни, но така или иначе се свеждат до една - глад… Глад за щастие!
Случвало ли ви се е да се събудите в 3 часа през нощта с една единствена цел – да се примъкнете в кухнята? Изпитвали ли сте срам за това какви количества храна изяждате и по кое време? Опитвали ли сте се да се отървете от погълнатото, като си предизвикате повръщане или със слабително? Колко тежите и колко силно искате кантарът да показва съвсем различно число от реалното?
И отговорите не са толкова важни. Ако, четейки тези редове, сте се замислили и сте направили паралел със себе си, със своето отношение към храната, диетите, теглото си – значи тази статия е за вас.
Към днешна дата в света са регистрирани над 200 зависимости от различен вид вещества, продукти, увлечения, работи, начини на живот. И ако с алкохолизма и наркоманиите не възниква въпроса как да се стъпи на пътя на възстановяването, то с храната нещата изобщо не стоят така.
Психоактивните вещества са сурогат. Те по презумпция не трябва да се намират в човешкото тяло. Което не може да се каже за храната. Тя е необходима за нормалния живот на човек като такава!
И да се откажеш от нея е равнозначно на смърт.
Докато за възстановяване от алкохолизъм трябва да се спре пиенето, при лечение на наркомании – трябва да се спре дрогата и пр.
Да, това е болест. Злоупотребата с храна е болест. Няма нищо срамно, че това заболяване е част от реалността. В зависимост от проявата на разстройствата, съществуват различни методи за терапия, но като цяло те са сходни – помощ на страдащия да приеме себе си, осъзнаване на неговата собствена пълноценност, физическо развитие и отстраняване на последствията от компулсивното преяждане или дълготрайното гладуване.
Много от хората, страдащи от хранителни разстройства, днес живеят пълноценен живот. Това е възможно и достъпно. Подарете си тази възможност. Опитайте да започнете с най-малкото – да признаете пред себе си, че имате проблеми. И да потърсите помощ.
Веднъж изпитали удоволствието от увеличената допаминова трансмисия след употребата на определени храни, хората имат нужда бързо да си ги набавят отново.
Някои хора употребяват тези храни дори когато не са гладни.
В резултат могат да се развият булимия и/или хиперфагия. Страхът от напълняване, от друга страна, може да доведе до третата форма на хранителна зависимост - анорексията.
Човек с хранително разстройство може сравнително лесно да започне да яде повече или по-малко от обикновено, но в определен момент желанието му за това излиза от контрол.
Хранителните разстройства са много сложни и независимо от научните изследвания е трудно да бъдат разбрани техните биологични, поведенчески и социални основи.
Хората, страдащи от компулсивно преяждане, често имат свръхтегло или страдат от затлъстяване. Те изпитват чувство на вина и/или срам, които могат да доведат до още по-сериозни пристъпи на преяждане.
Пълните хора, страдащи от компулсивно преяждане, често имат съпътстващи психически разстройства като тревога, депресия и разстройство на личността. Освен това е безспорна връзката между затлъстяването и сърдечносъдовите заболявания и хипертонията.
При рехабилитацията на хранителните разстройства трябва да се има предвид, че
проявите на зависимостта се появяват като следствие от безсилието на човек да се справи с житейските трудности.
Той развива различни форми на хранителни разстройства, или се прехвърля от една форма на друга, когато не е в състояние самостоятелно да преодолява тези житейски несгоди. Човекът, страдащ от хранително разстройство, има усещането, че конкретният деструктивен начин на хранене е решение на проблемите. Но в крайна сметка точно той се превръщат в най-сериозния проблем. Рехабилитацията трябва да помогне на пристрастения да разбере това и да осъзнае причините, поради които е попаднал в зависимост.
Павел Одиноков е психолог в международната психотерапевтична асоциация „Свобода"