Лимецът, които се продава в търговската мрежа, е здрав и безопасен, и се контролира от Националната агенция за контрол, на храните, каза за Списание 8 Ивайло Иванов, производител на лимец и собственик на хлебарница в София. Ивайло е и член на Асоциацията на производителите на лимец.
„Има контрол на входа и на изхода на мелниците, след това – в склада, където се съхранява, и накрая – в магазините. Ето, ще ви покажа анализ на житото, което предлагаме, и анализ на опасностите и контрол на критичните точки", казва Ивайло Иванов, вади документите и продължава с охота да обяснява: „За да е здрав лимецът, трябва като се събере, да се покрие с орехови клони, тъй като йодът отблъсква вредителите. Много е важно също така мелницата и складът, където се съхранява, да се пръскат. Но не се пръска житото, а помещенията, за да не се развият различни болестотворни агенти“.
„Погледни нашия лимец, колко е чист. Минава 4-5 обработки, преди да дойде, почиства се внимателно, включително от едни мънички черни семенца", обяснява Ивайло, който от 6 години е влюбен в дивото семе и смята, че е негово призвание да обяснява на хората защо това жито е многократно по-полезно за организма.
Докато си говорим, в малкото му магазинче на бул. „Черни връх" влиза дама, която се чуди какво да си купи. Препоръчва ѝ: хляб от лимец. С квас, разбира се! Ако желае, може сама да опита да замеси, в магазинчето има и квас, има и лимец, на по-ниска цена заради житния режим.
„Откакто произвеждам и предлагам лимец, нещо в мен се промени, станах добър човек, започнах да помагам на другите", признава Ивайло, който преди това се е занимавал само с предприемачество.
Той започва да работи с лимеца съвсем случайно, както обикновено се случват хубавите неща, тъй като бизнесът му със строителство фалира. „Бях започнал да изграждам комплекс в село Беден, до Девин, в Родопите, но дойде кризата, парите свършиха и банките ни спряха финансирането. Отидох да си купя семена от Девин при Бай Дончо и го заприказвах: „Кажи, какво да правя, да засея нещо, защото няма пари за комплекса, но не искам боб и картофи – тук всички това произвеждат..." Агрономът на селото, 80-инагодишният бай Дончо, го погледнал, пък му рекъл: „Навремето с. Беден е било житница на Османската империя". Ивайло го поглежда с широко отворени очи. Селото е на 1200 м височина, как така?! Но Дончо е напълно сериозен: „Тук се е сеел лимец – най-старото жито на Земята".
„За първи път чувах тази дума, но разпитах местните баби. Показаха ми лимеца в дворовете си: „Ей го, на, сея си, за да си правя трахана", му казала една от възрастните жени, но категорично отказала да продаде от житото. „Тръгнах от къща на къща, плащах по 6, по 8 лв. дори килото, за да намеря за посев. Събрах около 500 кг."
Първият лимец го засяват 6 баби. „Облякоха носиите, вчесаха се и запяха. Като сееха, той трябваше да минава през пръстите им, нежно галеше дланите им, а те го наричаха и молеха Бог за берекет. Тогава се случи нещо, някаква магия... Очите ми се навлажниха, а някакви пеперуди потрепериха с крила в гърдите ми...", спомня си с благоговение този миг Ивайло. Най-напред сее 8 декара. Когато прибират реколтата, „един кон ходеше по него, за да го лющи.... А бабите викаха: „Дуе, дуе, ветероне..." Хвърляха го нагоре, вятърът духаше плявата и на земята падаше само житото... както преди сто години".
Така Ивайло възражда традицията. След време сваля семената в полето, недалеч от Пловдив, а сега има нива до София при с. Гургулят – където войските ни се е била с тази на сърбите. Там, където са падали свидни жертви, днес се издигат семената на промяната...