Неотдавна в град Пуебла, Мексико, се проведе ултрамаратонът Ultra Trail, в който се включиха повече от 500 души от 12 страни. Победител стана 22-годишната Мария Лопес Гонзалес, която се състезаваше, облечена с пола и сандали от рециклирана гума. Младото момиче е от племето тараумара, чиито членове са известни със своите невероятни способности да тичат на свръхдълги разстояния.
Мария Лопес Гонзалес по време на маратона / Снимка: Asuncion Runners
Племето тараумара, наричано също и рарамури (което на техния език означава „тичащи хора"), населява каньоните на планината Сиера Мадре, Северно Мексико. Макар че през последните 20 години някои от бегачите се интегрират в модерното общество, повечето все още живеят първобитно, в пълна изолация от цивилизацията. Броят им през последните години намалява значително и в днешно време тараумара са около 50 хиляди.
Удивително е тяхното утопично устроено общество, в което няма бедни и богати, нито полова дискриминация. Тараумара дори нямат пари, те живеят изцяло на принципа на споделянето.
Най-голямата мистерия на племето обаче си остават техните способности да тичат на огромни разстояния без следи от умора. Някои от тях изминават по 160 километра дневно. Но как го правят?
Структурата на телата им не е по-различна от тази на останалите индианци, населяващи Мексико и региона. Според учените има няколко фактора, които влияят на физическите им способности да тичат неуморно, но не можем да сме сигурни в никой от тях, тъй като племето не допуска външни хора в обществото си.
Мъже от племето тараумара, облечени в традиционни дрехи / Снимка: Роб Кендрик
Тараумара често тичат боси, а ако сложат нещо на краката си, то това са прости, ръчно направени сандали. Някои смятат, че придвижването им без обувки им помага да поддържат правилна позиция на тялото при тичане и да се приземяват на възглавничките на пръстите на краката, така тялото се натоварва минимално. Тичането е и важна част от културата на племето, затова децата им започват да бягат от много малки и тялото им привиква към натоварването. Според много от учените най-голямо въздействие върху бегаческите им възможности оказва храненето. Менюто им е богато на бобови култури, царевица, тиква, зелени зеленчуци, чили и чия.
Тараумара си падат и по големите пиршества, на които пият напитка, подобна на ракията, която се казва лечугила и е направена от трупове на гърмящи змии и смола от кактуси. Друга напитка, която хората от племето консумират преди тичане, е бира от семената чия. Тя съдържа малко количество алкохол, а в същото време е висококалорична, снабдява бегачите с енергия и запас от течности.
Мира Маркова