Кости на неандерталци бяха открити в пещерата Каламакия в Гърция, заедно със сечива, изработени от тях - стъргалки от кремък, кварц и мидени черупки. Това е първото свидетелство, че и Гърция е била обитавана от неандерталци, откривано досега. Пещерата се намира в западната част на полуостров Мани и по време на последния ледников пик районът е бил с мек климат.
Археоложката Катерина Хаварти от Университета в Тюбинген казва, че Гърция е разположена точно на най-вероятния път за миграция на съвременния човек и неговите по-ранни предшественици от Африка към Европа през Близкия изток. Тепърва ще се проучва влизали ли са в контакт и как неандерталците и съвременните хора в района, защото са го обитавали по едно и също време.
Междувременно италиански археолози съобщиха, че в скално убежище са открили костни останки на индивид, който е хибрид между неандерталец и съвременен човек. Генетичният анализ е показал, че митохондриалната ДНК (която се предава само по майчина линия) е неандерталска, а бащата е анатомично модерен човек, живял преди 30-40 хил. г.
Ново проучване на Университета в Оксфорд пък установява, че мозъците на неандерталците съществено са се различавали от тези на съвременните хора. Неандерталците използвали твърде голяма част от мозъка си да обработва визуалната информация, идваща от очите, и вероятно по тази причина не са развили познавателни способности като на съвременния човек. Този когнитивен дефицит станал причина да не могат да устоят на конкуренцията на хомо сапиенс и постепенно да бъдат изместени от него.
Сравнявайки черепите на 13 неандерталци и 32-ма хомо сапиенс (т.е. хора като нас), антрополозите установили, че неандерталците имат много по-големи очни кухини. Предполага се, че са имали нужда от много по-остро зрение, защото са еволюирали в Европа, където нощите са по-дълги, дните по-мрачни и като цяло слънчевата светлина е по-малко. Но прадедите на хомо сапиенс еволюират в Африка и след това се преселват в Европа. Заради изобилната слънчева светлина в Африка не е било необходима толкова голяма част от мозъчния капацитет да се използва за виждане.
Според антрополога Пиърс "по-голямата част от неандерталския мозък е била посветена на зрението и контрола над тялото, оставяйки по-малко за развиването на други функции като социално взаимодействие. Това би могло да е в основата на изчезването на вида".