Наука16 май 2014

Първата цивилизация е по нашите земи

Изложба на постиженията й вижте до 15 юни в галерия „Credo Bonum"

Най-старото земеделие в Европа; най-ранната каменна архитектура на Стария континент; най-ранната металургия на медта и златото; най-древната в Европа солодобивна индустрия; най-старото в света обработено злато; най-ранният добив и обработката на полускъпоценни минерали; първата писменост, предшестваща с около 2000 години другите системи за писане; първите в света стандартни единици за измерване; най-ранните в Европа центрове от градски тип с развита жилищна и обществена архитектура; първите портрети – реалистични човешки изображения с индивидуални черти. Най-старата човешка цивилизация се е зародила преди повече от 8 хилядолетия в района около Черно море и долното течение на Дунав и е процъфтявала по нашите земи. 

Изложбата „Познанието на най-древната цивилизация", посветена на постиженията й, можете да видите до 15 юни в галерия „Credo Bonum" в София (ул. „Славянска" 2). В експозицията са включени знакови археологически находки, открити на територията на днешна България, които илюстрират как зората на световното познание е свързана с нашите земи. И повдигат въпроса каква е съдбата на тази цивилизация. 



На изложбата могат да се видят находки от археологически обекти, доказващи, че по нашите земи за първи път в Европа се е развивала произвеждащата икономика – земеделие и скотовъдство. (За един такъв обект сме ви разказвали в бр. 10 от 2011 г. на Списание 8.)



„Езерният град" в Дуранкулашкото езеро – първата каменна архитектура в Европа

Къснонеолитното селище на остров в Дуранкулашкото езеро е от втората половина на VІ хилядолетие пр. Хр. Основано е от първите земеделци в Европа. Пластовете на възникналата по-късно селищна могила, единствената обитавана през цялото V хилядолетие пр. Хр. (каменно-медната епоха) в Южна Добруджа, илюстрират живота по времето на една от най-високо развитите култури в праисторическия свят, която достигнала своя апогей с културата Варна. Най-старата каменна архитектура на нашия континент е открита именно тук. Проучените къщи имали внушителна и за днешните представи за дом площ от 150 до 170 кв. м. Ориентирани по посоките на света, те оформяли и най-древните улици в Европа. Тук е изследван и най-големият праисторически некропол в света, функционирал непрекъснато от късния неолит (5300-5250 г. пр. Хр.) до края на енеолита (4150-4100 г. пр. Хр.). (Още за Дуранкулак в Списание 8, бр. 8/2012 г.)



Провадия – първата солодобивна индустрия

Праисторическата селищна могила Провадия е най-ранният регистриран в Европа солодобивен център и най-ранното укрепено с каменни стени, бастиони и ров селище. Добивът на сол започва там още около 5400 г. пр.Хр. (в късния неолит), а след средата на следващото пето хилядолетия придобива мащаби, които днес бихме определили като индустриални. Солта – „бялото злато", била защитена от най-древното каменно укрепление, откривано досега в Европа. Цялата произведена сол била изнасяна на много далечни разстояние, а срещу нея били получавани луксозни изделия и злато. Част от златото във Варненския некропол е купено точно с тази „бяла валута". (За праисторическата солница в Провадия и за времето, когато солта е била по-скъпа от злато, ви разказахме в брой 2 от 2009 г. на Списание 8.)

Варненският некропол – първото обработено злато в света

Откриването на Варненския халколитен некропол през 1972 г. е една от най-големите археологически сензации на ХХ в., която предизвиква революция в дотогавашните представи за появата и развитието на най-ранните цивилизации.
Количеството злато, намерено във Варненския некропол, не само надвишава като брой и тегло, взети заедно, всичкото праисторическо злато от същата епоха, намерено по света, но е и най-старото технологично обработено злато в света.

Сред откритите предмети има такива, които показват изключителни познания  в областта на математиката и астрономията, използването на еталони на числова, ъглова и линейна метрика и за хармонично съответствие. (За тях сме ви разказвали в Списание 8, бр. 5/2009 г. ) 



Първите рудари

Първите  метали, употребявани от човека, са мед и злато. А първата и най-активна зона в света,  в която се добивало голямо количество мед, разпространявано в обширния Балкано- Карпатски ареал, възникнала през 5-то хилядолетие  пр. Хр (епохата на халколита).  През втората половина на халколита мед е била добивана от около 60 рудника на българска територия и от находища в съседните земи. Едно от най-значимите е в местността Ай бунар на 8 км северозападно от Стара Загора. Изчисленията на изследователите сочат, че в добива на медна руда там са били ангажирани над 3000 мъже. 
(Още за древната металургия по нашите земи в Списание 8 - бр. 3 от 2010 г.)

Първите бижутери

Находки от ключови археологически обекти свидетелстват, че в древните български земи през неолитната и енеолитната епоха (края на VII - края на V хил. пр. Хр.) се е развил най-ранният в света добив и масово и целенасочено обработване на ювелирни минерали. Откриваните в праисторическите некрополи предмети, предимно накити и амулети, били изработвани от нефрит, жадеит, гагат (декоративни черни въглища) малахит, бледозелен антигоритов серпентинит, карнеол, тюркоаз, хелиотроп (зелен яспис с червени петна) и др. Времето на най-древната цивилизация било и период на създаването на най-ранните бижутерийни стандарти. Нефритът, обработван от ранния неолит до края на халколите е повод да се говори за Балканска "нефритова култура". От него се изработвали тесли, разпределители, игли и зооморфни амулети. Тюркоаз, хелиотроп (зелен яспис с червени петна) и други минерали били не само добивани в Източните Родопи. Праисторическите халколитни селища Орлово и Върхари били свързани с първото за Европа масово производство на мъниста от ювелирни минерали. 



Дунавската  писменост - най-древната в света

Дунавска – така изследователите наричат най-старата писменост в света. Тя предшества с около 2 хилядолетия другите системи за писане и е с висока степен на логична и абстрактна мисъл, геометричен подход в изразяването на мислите. Сред най-популярните, знакови образци на тази писменост са известната плочка от Градешница от края на неолитната епоха, печатът от Караново, табличките от с. Татария в днешна Румъния  и др. 

Тази писменост възникнала в естествената среда на едно развито със свои знания и идеология общество, което наред с иновациите  в областта на металургията, стандартите, градоустройството, архитектурата и други направило и този цивилизационен принос. Най-ранните й паметници се отнасят към VІ хилядолетие пр.Хр. Оригиналните форми на най-древната - Дунавска писменост, се развили от по-ранните декоративни мотиви. Те били нанасяни върху предмети със символичен характер. Постепенно тази писменост се разпространила на северозапад до Голямата Унгарска равнина, на запад до Адриатика, на юг към Македония и Тесалия, на изток- към Украйна. Процъфтявала до края на ІV хилядолетие пр. Хр.

Много изтъкнати изследователи са се занимавали с Дунавската писменост. Те предполагат, че сложните комбинации от прости геометрични единици върху глинените таблички вероятно изразявали вече абстрактни мисли, чувства, митове, а може би дори и представи за преходността. Има предположения, че изчезването на най-древната писменост е повлияла при формирането на по-късните писмености на древния свят, появили се в долината на Нил и Близкия Изток около 2 хилядолетия по-късно. (Още за най-древното писмо, създадено по нашите земи – в Списание 8, бр. 2/2012 г.)


Краят на най-древната цивилизация и Черноморският потоп

Краят на най-древната цивилизация от нашите земи се свързва с изчерпването на възможностите за по-нататъшен икономически растеж на тогавашното общество и с появата на ново население. Но и с дълбоки климатични промени и природни катаклизми от края на 5-то хилядолетие пр.Хр. Черно море, което дотогава било сладководно езеро, било препълнено от нахлуващите води на Средиземно море, скъсали сухоземната преграда на Босфора. Нивото му се покачвало стремглаво и прогонило обитателите на бреговете му далеч навътре в сушата. Дали тези факти са свързани с легендата за всемирния потоп? Тръгнала ли е тя от нашите земи, за да я открием в по-късни времена в шумерския епос за Гилгамеш, а после и в библейския разказ за потопа? Отговорите и на тези въпроси могат да се потърсят на изложбата. (Списание 8 ви разказа за Черноморския потоп в бр. 8/2011 г.)



Изложбата в галерия Credo Bonum не случайно се открива в навечерието на 24 май. „Идеята е да се проследи колко древни са корените на писмеността. Първата е Дунавската от петото хилядолетие преди Христа, появила се в разцвета на първата човешка цивилизация, в контекста на високи достижения на технологиите, високо развито знание и абстрактното мислене.  Целта ни беше с изложбата да се допринесе и за популяризирането на постиженията на българските учени, чрез които древното познание да се превърне в част от мисленето за света на съвременния човек ", обясни консултантът на изложбата проф. Диана Гергова от Националния археологически институт с музей на БАН. 



Цветелина Бориславова – председател на фондация Credo Bonum,  поздрави присъстващите на откриването като съмишленици на организаторите в голямата идея да се възроди знанието за тази цивилизация, за нейните познания и енергията й, защото миналото, настоящето и бъдещето ни са едно. „Трябва да се върнем към великото познание от нашите земи, където знанията са събирани повече от 8000 години. Изложбата разказва не само за това колко древна е тази цивилизация, а и че нашите земи са били технологично най-напредналият район в света по онова време. Учените са предизвикани да пренапишат историята. А наш дълг е да представим на света познанието, че тук е земята на най-древната цивилизация. И да помним, че в древното ни минало се коренят основите на нашата вяра и идентичност, но и на нашето бъдеще", каза на откриването на изложбата госпожа Бориславова. 
Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата Наука

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата

По-евтини са и по-ефективни от наземните базови станции

Зелени водорасли оцветиха Антарктида Наука

Зелени водорасли оцветиха Антарктида

Учените заговориха за „началото на нова екосистема“

За кого пее славеят до пълна изнемога? Наука

За кого пее славеят до пълна изнемога?

Почти половината от гласовитите мъжкари не успяват да привлекат своя любима

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро” Наука

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро"

Откритието доказва, че прачовеците са навлезли в Европа доста по-рано от известното досега

Ще остане ли в България лекарството срещу CОVID-19? Наука

Ще остане ли в България лекарството срещу CОVID-19?

Американци искат да купят патента, държавата – мълчи... Може да съберем парите с фондация

Тройна атака срещу COVID-19 Наука

Тройна атака срещу COVID-19

Българската компания „Микар Иновейшън“ предлага начин да преборим с коронавируса, държавата не отделя финансиране!

Провалът не беше опция Наука

Провалът не беше опция

Мисията Аполо 13 в снимки 50 години след „успешния провал"

Зооноза – терминът на бъдещето! Наука

Зооноза – терминът на бъдещето!

Генетикът Виолета Желязкова: „Около 60% от новите инфекциозни заболявания в човешката популация са с животински произход"

Намисли си нещо и погледни към небето Наука

Намисли си нещо и погледни към небето

Астрономическите явления от 8 април до 7 май

Астрономи: Дните на кометата Борисов са преброени Наука

Астрономи: Дните на кометата Борисов са преброени

Междузвездният обект се топи и рони, може да не оцелее

Въздухът на Европа се прочиства, но дали ще е за дълго? Наука

Въздухът на Европа се прочиства, но дали ще е за дълго?

Учени: Не бива да се налага да чакаме опасна пандемия, за да дишаме по-чист въздух

Светкавичното превръщане на отпадъци в съкровище Наука

Светкавичното превръщане на отпадъци в съкровище

Процесът пази околната среда и превръща отпадъчни продукти в материал, който укрепва бетон

Опасна ли е 5G технологията? Наука

Опасна ли е 5G технологията?

Предлагаме ви две коренно различни гледни точки на експерти по този въпрос

Кометата АТЛАС свети все по-ярко Наука

Кометата АТЛАС свети все по-ярко

Тя ще бъде най-близо до Земята на 23 май

Ерик Фром:„Алчността и подчинението карат хората да оглупяват” Наука

Ерик Фром:„Алчността и подчинението карат хората да оглупяват”

Съпрузите, които истински се обичат, са изключение