Помните ли как „пее" копче, ако прекараш връв през дупките му, усучеш я и я опъваш в противоположни посоки? Тази проста, но забавна игра не е открита от нашите майки, нито от бабите ни. Била е известна още в Античността, наричала се е „июнкс". За девойчетата била нещо повече от забавление. Била магия за любов! Вярвали, че с омайващия звук на пеещото копче могат да накарат някого да се влюби в тях. Пиндар описва как Язон използва звуците на июнкс, за да накара Медея да се влюби в него и да го последва в Гърция.
„Знаеш ли тази игра? Игри и играчки в древността". Изложба с това заглавие могат да видят посетителите на Националния археологически музей в София до 24 август. Тя е част от календара за честване на 145 г. от създаването на БАН и е организирана в партньорство с Американския научен център в България.
НАИМ организира за първи път изложба, насочена специално към детската публика, макар че показаното ще е интересно и за порасналите деца – техните майки и бащи. Експозицията представя игри и играчки от класическата, елинистическата и римската епоха. Светът на децата оживява чрез открити при археологически разкопки предмети, изображения на игри върху рисувани съдове и сведения на антични автори. Специално за изложбата са изработени реплики на истински играчки от древността – топки от плат, кукла, конче на колелца, йо-йо (същото е като днес!), пумпал от дърво. Да, и в това далечно минало децата са се забавлявали като днешните. Повечето игри от древността се играят и днес – дори ашици.
Материалите са различни, но остава идеята за игра с приятели на открито. Според антични автори детето се учи чрез тях и е добре да избира такива игри, които да го подготвят за бъдещата му професия.
Всички експонати, показани в изложбата, са от България – главно от некропола на Аполония (Созопол), Месемврия (Несебър), от античния керамичен център в Бутово.
И в миналото са били познати игрите на стратегии – „дама" и „ашици" са досущ като сегашните варианти.
С приятелчетата си децата са играли на ефедризмос (яздене, яхване), на топка, с обръч. Описани са в произведения на автори от II-IV век. Още Хипократ препоръчва играта с обръч като физическа и умствена терапия.
Кукли, както и днес, са били любимата играчка на момиченцата. След като пораснат и са готови да се омъжат, те ги посвещавали в светилището на някоя богиня покровителка – Хера, Артемида, Атина, Афродита или Деметра. Традицията продължава и през римската епоха, когато куклите били „дарявани" на Венера. Вярвало се, че така се осигурява плодовитост на жената. Някои кукли били с индивидуални черти на лицето, с различни прически и дрехи, с музикални инструменти в ръцете – наподобявали истински хора. Обикновено били изработвани от дърво, но имало и луксозни от скъпи материали – слонова кост, абанос.
В експозицията може да се види реплика на кукла от античността – с ръце и крака, прикрепени към тялото с метални халки, за да може „бебето" да ги движи. Вкрючена е и антична „тротинетка" – дървена количка с 3 колела, играчка за влачене с връвчица – конче на колелца и пр.
Днес децата имат гумени или плюшени играчки животинки, някога били глинени. В изложбата са показани фигурки на животни – костенурки, жабки, прасенце, елени, птици, кучетата, дори слонче. Играчките животинки били поставяни при починало дете като гробни дарове. За бебетата имало дрънкалки - керамична фигурка на животно, пълна с дребни камъчета, за да издава звук. Много такива са намерени в керамичния център в Бутово. Една дрънкалка куче е била кръстена „Спасчо" – вероятно на името на хлапето, чиято играчка е била, или на неговото кученце, защото децата са си имали и живи домашни любимци. Бебетата имали и биберони – малки съдинки с чучур.
Посетителите на изложбата могат да научат доста за живота и положението на децата в обществото. Например как е ставало обявяването на пола на новороденото - на вратата на дома окачала лаврова клонка (за момче) или сноп вълна (за момиче). Главата на семейството имал право да приеме или не детето в зависимост от пола му, големината на семейството, физически недостатък, легитимност или защото е дете на роб. Кръщаването се правело на десетия ден на специална церемония. Атинската система включвала даването на лично, бащино име и име на демата (политическата единица, където е родено детето, например град).