Двуликата Даная
Повечето от тайните за една от най-известните картини на Рембранд ван Рейн са били разкрити през 60-те години на миналия век, когато я подлагат на специални изследвания, включително и рентгенови. Те показали, че в ранната версия на едноименната картина, лицето на Даная всъщност прилича на Саския – жената на художника, която умира през 1642 година. Във финалния вариант на платното Даная вече прилича повече на любовницата на Рембранд - Гертие Диркс, с която той живял след смъртта на съпругата си.
Жълтата спалня на Ван Гог
През май 1888 година Ван Гог взема малко ателие в Арл, Южна Франция, където решава да се скрие от неразбиращите го парижки художници и критици. В една от четирите стаи на имота Винсент оборудва спалня. През октомври всичко е готово и той решава да рисува „Спалнята в Арл". Колоритът и уютът на стаята са много важни за художника. Всичко трябвало да навежда на мисълта за почивка. Но платното е издържано в тревожни жълти тонове. Изследователите на Ван Гог смятат, че това несъответствие се дължи на факта, че художникът пиел билката напръстник - средство против епилепсия, което предизвиква у пациента сериозни промени във възприятието на цветовете, като цялата действителност пред очите на болния се вижда в жълто-зелени тоналности.
Майорът минава през фейсконтрол
Публиката, която за първи път видяла картината "Сватовство майора", се смяла от душа, тъй като художникът Павел Федотов я изпъстрил с множество иронични детайли, разбираеми за хората от онова време. Например майорът явно не е бил запознат с правилата на дворянския етикет, тъй като се явява на сватбата си без букети за невестата и майка й. Младоженката е облечена от родителите си във вечерна тежка бална рокля, макар че навън е ден. Това се разбира от изгасените светилници, които се виждат в композицията на интериора.
Защо Свободата е гола
Според изкуствоведа Етиен Жьоли Дьолакроа нарисувал лицето на жената от знаменитата си картина, като заимствал чертите на реално съществуващата парижка революционерка – перачката Анна Шарлота. Тя излязла на барикадите след гибелта на брат си, убит от кралските войници и унищожила девет гвардейци. Художникът изобразява тази смела жена с гола гръд. Според неговите представи това е символ на храброст и самоотверженост. Дьолакроа рисува тържеството на демокрацията – голата гръд показва, че Свободата е като простолюдието – не носи корсет.
Мелодрамата на австрийската Мона Лиза
На една от най-известните картини на Густав Климт е увековечена жената на австрийския захарен магнат Фердинанд Блох-Бауер. Цяла Виена обсъждала бурния роман между Адели и художника. Нараненият съпруг искал да отмъсти на любовниците за измяната, но измислил доста перверзен начин. Решил да поръча на Климт портрет на Адели и да го накара да направи стотици ескизи, докато не почне да му прилошава от образа на красивата жена. Блох-Бауер възнамерявал работата да се проточи няколко години, за да може невярната му жена да види с очите си как изгасва любовта на Климт. Той направил на Густав „неприличното" предложение и в следващите 4 години сценарият на магната се развивал точно по схемата. Любовниците били изстинали отдавна един към друг, когато платното е завършено. Адел Блох-Бауер така и никога не разбрала, че мъжът й е знаел за отношенията й с Климт.
Картината, върнала Гоген към живота
Най-известното платно на Гоген съдържа една особеност – разглежда се не отляво надясно, а отдясно наляво като кабалистичните текстове, от които художникът се интересувал. В този ред се развива алегорията на духовния и физически живот на човека – от зараждането на душата му (спящото дете в долния десен ъгъл) до неизбежността на смъртния час (птицата с гущера в ноктите си в долния ляв ъгъл). Гоген рисува картината на Таити, където художникът бяга няколко пъти от цивилизацията. Но този път отшелничеството му причинява депресия. След като завършва картината си, която трябвало да е нещо като духовното му завещание към поколенията, Гоген взема кутийка с миша отрова и тръгва към планината, за да умре. Но великият творец не взел достатъчно количество от смъртоносното прахче и останал жив. На сутринта той клатушкайки се стигнал до своята колиба и заспал. Когато се събудил усетил мощен прилив на сили и жажда за живот. През следващата 1898 година започва светъл период в творчеството му и земните му дни.