Това е втората от поредицата изложби в галерия Credo Bonum, посветени на важни етапи от развитието на духовността и културата по българските земи. Първата беше свързана с познанието на най-древната праисторическа цивилизация, живяла по българските земи през VII-V хил. пр. Хр.
Следващият етап е посветен на планинския певец Орфей, който е поет, лечител, музикант и пророк, основател на Дионисовите и Елевзинските мистерии и тези на о. Самотраки, автор на хероическата метрика и на астрологията. Неговото учение, познато като орфизъм, поставя в центъра безсмъртието на душата и се обляга на древни знания и идеи за произхода на света, боговете и човека, които са отразени в т. нар. Орфически химни и други писмени свидетелства. Влиянието на орфизма се разпространило в Южна Италия и в Сицилия (Велика Гърция), по егейските острови и в Азия. Със своята реформа певецът обединил в едно култът към земята и към слънцето. Орфизмът бил и първото учение, разпространявано чрез книги.
Оставило ли е диря учението на тракиеца Орфей в земите на древна Тракия?
Българските археолозите показват със своите открития, че именно във времето на Орфей през късната бронзова епоха (последните столетия на ІІ хил. пр. Хр.) в живота на древна Тракия, както и на целия Средиземноморски свят, настъпват забележителни промени. Възникването на многобройни светилища на стратегически и живописни места, заложените в тяхното устройство астрономически знания, множеството могилни некрополи с погребения и обреди, повтарящи смъртта на певеца, съществуването на специфична култура, представена особено ярко чрез тракийската култова керамика, хилядолетното функциониране на тракийските светилища до приемането на християнството, са особено ярко представени в планината на Орфей - Родопа, където може би някой ден ще бъдат открити и някои от табличките с Орфеевото слово.
Тази изложба прави опит да обедини митологичните, писмените и археологически данни от планината на Орфей и от Средиземноморския свят, за да добие плът едно безсмъртно учение.
Темите, застъпени в изложбата, са митове за произхода на Орфей; духовната реформа на Орфей и култа към Дионис и Аполон, вакханките и безсмъртието; Орфизмът - първото учение разпространявано чрез книги; музиката на Орфей, шаманството и любовта към Евридика; племето на бесите - пазители на светилищата на Дионис; Орфеевото цвете - безсмъртничето; култът на Орфей във Филипопол; Орфей и християнството. Изложбата представя и примери от култова керамика, намерена в орфически светилища по родопските върхове.
Изложбата се осъществява с любезното съдействие на Регионален исторически музей – Смолян и Исторически музей – Велинград. Консултант на изложбата е проф. Диана Гергова, Археологически институт с музей при БАН, София.