Лао Дзъ е китайски философ от древността, централна фигура в даоизма, една от трите главни китайски религиозно-философски системи. В религиозните форми на даоизма той е почитан като божество. Според традицията той е живял през 6 век пр.н.е., но в съвременната историография се предполага, че или е легендарна личност, или е живял две столетия по-късно. Преводът на Дао дъ дзин с мъдрите мисли на Лао Дзъ е на Ленин Димитров.
Който казва хубаво,
в същото време върши грозно.
Който казва добро, в същото време върши зло.
Съществуващото обуславя несъществуващото,
обърканото обуславя простото,
високото обуславя ниското,
силното обуславя тихото,
условното обуславя безусловното,
сега обуславя някога.
Затова Озареният
твори, без да работи,
казва, без да говори,
носи нещата в себе си,
обединени в единство.
Той създава, но нищо не притежава,
той прави живота съвършен,
но не претендира за успех.
И защото не претендира,
никога не понася загуба.
Който познава хората,
е просветен.
Който познава себе си,
е мъдър.
Който побеждава другите,
е силен.
Който побеждава себе си,
е могъщ.
Който знае достатъчно,
е богат.
Който действува упорито,
е волеви.
Който не се самопогубва,
е дълговечен.
Който умре,
но не го забравят,
е безсмъртен.
Искаш ли да го свиеш,
трябва да го разпуснеш.
Искаш ли да го отслабиш,
трябва да го засилиш.
Искаш ли да го унищожиш,
трябва да го възвеличиш.
Искаш ли да му отнемеш,
трябва да му дадеш.
Това се нарича
дълбоко просвещение.
Простата истина
прилича на нейното отсъствие.
Великият квадрат
няма ъгъл.
Големият съд
дълго се прави
Силният звук
не се чува.
Великият образ
няма форма.
Правдивите думи
не са красиви.
Красивите думи
не са правдиви
Добрият
не е красноречив
Красноречивият
не е добър.
Знаещият
не е всезнаещ.
Всезнаещият
не е знаещ.