Веднъж Джалал ад-Дин Мухаммад Руми, персийски поет и суфийски мистик, завел учениците си на полето, където в продължение на много месеци един фермер се опитвал да изкопае кладенец. Учениците не искали да ходят в полето, не виждали смисъл. Всичко, което учителят имал да им каже, можел да го направи и тук, без да ходят където и да било. Но Руми настоявал:
- Елате с мен. Инак няма как да разберете това, което ви говоря.
Ето какво правел фермерът: като покопаел известно време на едно място, той се отдалечавал на пет-десет крачки и започвал нова дупка. Като не намирал вода, започвал да копае отново на друго място. Бил изкопал вече осем ями и риел деветата.
Надупчил цялото поле.
Руми казал на учениците си:
- Недейте да приличате на този идиот. Ако той беше насочил цялата си енергия, за да изкопае един кладенец, той отдавна би намерил вода, колкото и дълбоко да е тя. Той без полза изхаби енергията си.
Същото правят и другите. Ти започваш, напредваш малко, спираш, после започваш отново движението след известно време или даже след няколко години. Ти започваш движението от малко по-друг ъгъл. Тези лутания са опасни. Необходимо е да концентрираш усилията си. Щом веднъж си започнал с учителя, комуто си се доверил и в когото виждаш въплъщението на Буда, трябва да продължиш с него и да не се връщаш обратно. Продължавай да копаеш, дори ако за това са нужни 30 години.