Грузинският художник-примитивист Нико Пиросманашвили бил самоук. Въпреки че бил доста популярен приживе, бил беден и рисувал картини, за да се прехранва, а световна слава получил след смъртта си. Даже тези, които никога не са виждали произведенията му, най-вероятно са чували легендата как той продал всичките си имоти и имущество, за да купи в Тбилиси цветя за жената, която обичал. Коя е била тази загадъчна муза, заради която художникът останал в крайна бедност до смъртта си?
Всъщност за вдъхновителката на Пиросмани не се знае много. Има документи, които разказват, че тя наистина е идвала в Грузия през 1905 г. Във вестниците имало анонси за изявите на певицата на шансони, танцьорката и актрисата от парижкия театър на миниатюрите „Бел Вю“ Маргарита дьо Севр.
Нико Пиросмани за първи път я видял на афиш и се влюбил. Тогава рисува и прочутата си картина „Актрисата Маргарита“. А след като чул и изпълненията ѝ на концерт, решил да извърши това, за което после ще разкажат Константин Паустовски и Андрей Вознесенски.
На рождения си ден Пиросмани продал къщата си и цялото имущество и с получените пари изкупил всички налични цветя в града. 9 файтона с цветя били изпратени към дома на Маргарита дьо Севр. Според легендата тя видяла морето от цветя, излязла от дома си и целунала художника. Мнението на някои историци обаче е, двамата никога не са се срещали. Нико изпратил цветята и излязъл да се весели с приятели.
Маргарита дьо Севр в реалния живот и на картината на Пиросмани „Актрисата Маргарита“
„Милион червени рози“, за които се пее в известния хит на Ала Пугачова, са част от легендата. Първо, никой не е броил цветята, освен това файтоните били отрупани не само с рози, а и с люляк, акация, бегонии, лилии, макове...
Актрисата изпратила на художника покана да му гостува, но той не се възползвал от нея веднага. Когато най-сетне почукал на вратата ѝ, Маргарита вече била отпътувала. Според слухове тя си тръгнала от Тбилиси с богат поклонник и никога повече не посетила Грузия отново.
Паустовски пише: „Маргарита живеела като в сън. Сърцето ѝ било затворено за всички. Красотата ѝ била необходима на хората. Но очевидно тя била съвсем ненужна на самата себе си, макар да се грижела за външността си и се обличала добре. Шумоляща с коприните си и ухаеща на ориенталски парфюм, тя изглеждала като въплъщение на зрялата женственост. Но имало в нейната красота нещо грозно и май тя го усещала“.
През 1968 година в Лувъра се открива изложба на Нико Пиросмани 50 години след неговата смърт. Очевидци разказват, че пред портрета на Маргарита дълго време останала една възрастна жена. Самата Маргарита дьо Севр...
