- Нека ме целуне с целувките на устата си, защото любовта ти е по-желателна от виното.
- Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, която лежи между гърдите ми. Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка в лозята на Енгади.
- Доведе ме в дома на пированието и знамето му над мене бе любов.
- Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов.
- Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.
- Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
- Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето стои, зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките.
- О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
- През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми. Потърсих го, но не го намерих.
- Намерих онзи, когото обича душата ми, хванах го, и не го пуснах догде го не въведох в къщата на майка си, и във вътрешната стая на оная, която ме е родила.
- Ти си все красива, любезна моя и недостатък няма в тебе.
- Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!
- От устните ти, невесто, капе мед като от пита, мед и мляко има под езика ти и благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
- Аз спях, но сърцето ми беше будно. И ето гласът на възлюбения ми. Той хлопна и казва: „Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя, защото главата ми се напълни с роса, косите ми - с нощни капки.
- Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.
- Възлюбеният ми е бял и румен. Личи и между десет хиляди. Главата му е като най-чисто злато. Косите му са къдрави, черни като гарван. Очите му, умити в мляко и като прилично вложени скъпоценни камъни са подобни на очите на гълъби при водните потоци. Бузите му са като лехи с аромати, като бряг с благоуханни растения. Устните му са като кремове, от които капе плавка смирна. Ръцете му са като златни цилиндри покрити с хрисолит. Тялото му е като изделие от слонова кост украсено със сапфири. Краката му са като мраморни стълбове, закрепени на подложки от чисто злато. Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове. Устата му са много сладки и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми...
- Хубава си, любезна моя, като Терса. Красива като Ерусалим, страшна като войска със знамена. Отвърни очите си от мене, защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози, налягали по Галаад. Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането. Те са всички като близнета и не липсва ни един между тях. Челото ти под булото е като част от нар.
- Коя е тая, която поглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена?
- Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, изделие на художнически ръце. Пъпът ти е като обла чаша, от която не липсва подправено вино. Коремът ти е като житен копен, ограден с кремове. Двете ти гърди са като две сърнета близнета. Шията ти е като стълб от слонова кост. Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим. Носът ти е като ливанската кула, която гледа към Дамаск. Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.
- Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете. Там ще ти дам любовта си.
- Положи ме като печат на сърцето си, като печат на мишцата си, защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.
- Много води не могат угаси любовта, нито реките могат я потопи, ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, съвсем биха го презряли.
Наука14 февруари 2016
Положи ме като печат на сърцето си
Из Соломоновата песен на песните