Ново проучване може да сложи край на дългогодишния дебат за това как са изчезнали мамутите. Също така ни дава повод да се замислим за влиянието на климатичните промени върху оцеляването на видовете.
„Съвременните промени в климата могат да променят условията за живот много бързо, което прави актуални и днес изследванията на праисторията на остров Св. Пол", казва Матю Улър от Университета в Аляска.
Мамутите от острова били доста специални. За разлика от тези, които живеели в други части на света, на Св. Пол в Аляска големите животни оцелели 5000 години повече, като последният представител на вида умрял преди 5600 години.
Много учени предполагат, че популациите на континента били доведени до изчезване от ловците и променящия се климат. Но роднините им от Св. Пол избегнали тази съдба, защото живеели на достатъчно отдалечено място.
Въпреки че уж били в безопасен рай обаче, мамутите от острова също изчезнали и сега, благодарение на новото проучване, може би знаем защо: липсата на прясна вода и покачващите се нива на морето.
За да стигнат до това заключение, Улър и колегите му анализирали седиментните проби от сладководни езера на острова. Те били датирани преди, по време и след изчезването на мамутите, затова екипът можел да проследи развитието.
„Останките от водни организми, живели в езерата, позволяват на експертите да изучат външния им скелет, за да определят, че нивата на водата в езерата са се понижили точно в онзи последен за мамутите период", обяснява екипът. „Останките от водните безгръбначни от дъното показват не само намаляване на нивата на езерото, но и на качеството на водата, което може би е довело до изчезването на мамутите."
Данните от азотни изотопни проби от кости на мамути, намерени на острова, допълват връзката между намаляващите водни ресурси и измирането на големите животни.
„Всичко това рисува една мрачна картина за ситуацията на тези мамути", казва Улър. Според екипа водата на остров Св. Пол постепенно е намалявала в течение на 2000 години, а мамутите бавно измирали, докато не е останал нито един.
Превод: Стела Маркова