Наука1 септември 2016

Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!

118 години от рождението на Димитър Талев

Димитър Талев Петров Палисламов е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогията „Железният светилник", „Преспанските камбани", „Илинден" и „Гласовете ви чувам". Роден е на 1 септември 1898 г. в Прилеп. Починал е на 20 октомври 1966 г. в София. Негов брат е революционерът от Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) Георги Талев.

Нека си спомним някои силни фрази от любимите на няколко поколения българи книги, излезли изпод перото на великия творец.

Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие.
Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.
Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!
Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.
Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински...
Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.
В подбора на багрите и в неуловимата на пръв поглед хармония, в която се сливаха, тлееше скрита, сподавена, но непобедима скръб и само тук-там ярко пламваха искри на смели надежди, на твърда, непоколебима вяра и храбър дух. Младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си, образите и на своите най-скрити мисли. Тя се виждаше изправена пред една истина - сурова, жестока, неумолима. И застана смело срещу нея.
Той бе се лъгал.Едва бе успял да покрие, да потисне всичко това под някаква тънка, крехка покривка, чуплива като тъничък ледец през тревожните предпролетни нощи, който се стопява още под първите слънчеви лъчи, както сега под нейния открит,бистър поглед.
Старата жена си помисли за миг: „Те секогаш се втурват тъй към майка си… децата. И когато станат ей такива мъже. Със същия глас. Секогаш, когато ги подгони беда…
Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.