Кристиан Йохан Хайнрих Хайне (13 декември 1797 - 17 февруари 1856), роден като Хари Хайне, е един от най-значимите немски поети на XIX век. Освен поезия създава и много сатирични и публицистични творби. През 1835 г. пруският парламент забранява творчеството му. Изправен пред материални затруднения, Хайне приема отпуснатата му от френското правителство „Почетна пенсия за немски политически емигранти". В Париж поетът написва голямата си теоретическа книга „Романтическата школа" (1836). Още самото заглавие подсказва, че става дума за романтизма на възникналата през първата четвърт на века Хайделбергска школа. Хайне, повлиян от приятелството си с Карл Маркс, създава стихотворния епос „Германия. Зимна приказка" (1844). Последното десетилетие от живота си Хайне прекарва на легло, полусляп, разяждан от прогресираща болест. Погребан е на парижкия хълм Монмартър, където и до днес гробът му е обсипван с цветя и оскверняван от неофашистки надписи.
Въпроси
На брега на свирепото нощно море
застанал е момък самин,
с тъга във сърцето, с тревога в ума
и с мрачни уста той пита вълните:
„О, разгадайте ми вие исконната
и страшна загадка на тоя живот,
над която са мислили много глави —
глави с йероглифни калпаци,
глави със тюрбани и черни барети,
глави със перуки и хиляди други
нещастни и потни човешки глави. —
Кажете ми, що е човекът?
Отгде е дошъл? Къде се стреми?
Кой броди в небето по златни звезди?"
Вълните си шепнат със вечния шепот,
и вятърът духа, и реят се облаци,
звездите блестят равнодушно и хладно,
а още глупецът за отговор чака.
Отговор
Добър е пътя, що поемаш,
обаче сбъркал си по време —
измамно е това ухание,
което лъха от Германия.
Победа да тръбим не бива —
все още дебнат детективи,
змии в любов ни уверяват
и вълци свободата славят.
В Божия обор огромен...
В Божия обор огромен,
назован от нас земя,
всяка твар намира ясла
с подходящата кърма.
Ах, ти си като цвете...
Ах, ти си като цвете,
Тъй чиста, нежна, жива;
Поглеждам те и скръбно
Сърцето ми се свива.
С молитва бих докоснал
Главицата лъчиста,
Бог нека те запази
Тъй жива, нежна, чиста.
На този празник е довел...
На тоя празник е довел
любимото момиче всеки;
танцуват буйно — аз един
вървя по тъмните пътеки.
Вървя самин като болник,
не сещам радост тая вечер,
за шум и музика съм глух
и мисълта лети далече.
Унесен рози късам аз
с душа посърнала и клета;
не знам кому да ги даря —
и вехне с розите сърцето.
Стихотворенията са в превод на Димитър Стоевски и Венцислав Константинов