Първият златодобивен рудник в Европа бил в България

На 6 март 2017 г. (вторник) в Kunsthistorisches Muzeum във Виена се открива изложбата „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа". Изложбата ще бъде отворена за посетители до 25 юни 2017 г.

През есента тя ще бъде представена и в Националния археологически музей (срещу президентството) с леко изменен вид, с по-сериозен акцент върху бронзовата епоха. 

Вижте част от експонатите в изложбата тук.

Изложбата проследява развитието на металургията през бронзовата епоха (от втората половина на III хил. пр. Хр. до 13 в. пр. Хр.) и по-конкретно изработката на предмети от злато и бронз и тяхното място в социалния и религиозния живот на хората, обитавали българските земи. Тя включва 333 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити. 

„Ада тепе е единственият известен досега рудник от бронзовата епоха за добив на благородни метали в Европа. Изложбата е първата по рода си, която осъществяваме извън пределите на България. С нея показваме на света развитието на културата и цивилизацията по нашите земи през бронзовата епоха", коментира доц. Христо Попов, заместник-директор на НАИМ при БАН, ръководител на археологическите проучвания при Ада тепе и куратор на изложбата от българска страна. 

Акцентът на изложбата е комплексът находки от златодобивния рудник Ада тепе, намиращ се край Крумовград – каменни сечива за добив и преработка на злато, характерни за епохата керамични съдове, предмети от ежедневния бит на древните рудари и други. Най-впечатляващата  находка, представена във Виена, е уникалното съкровище от Вълчитрън, което се състои от 13 предмета, съдове и капаци, изработени от масивно злато. Представени са още златни накити от ранната и средната бронзова епоха - съкровището от Свищов, комплексите от некрополите при Дъбене, Изворово, Трояново и Овчарци. 

Редица експонати разкриват как се е произвеждал и използвал основният метал от тази епоха – бронзът. За отливането на бронзови сечива, оръжия и други предмети са служели каменните калъпи. Образци от тях са показани с две колективни находки – от Побит камък, Разградско, и Могилица, Смолянско. Самите изделия са представени от колективната находка от бронзови кухи брадви и сърпове от Върбица, Плевенско, и от Овча могила, Великотърновско, както и от няколко бронзови рапири, мечове и двойни брадви.    

Изложбата разказва още за употребата на златото в по-късни времена чрез представените златна погребална маска от могила Светицата, части от комплекта златни накити от некропола при Свещари  и пълния комплект накити от Рациария. 

В знак на добра воля Австрийската академия на науките отговаря на българския жест, като изпраща в България златното съкровище от Надсентмиклош - представител на най-големите ранносредновековни съкровища в Югоизточна Европа. То ще бъде изложено в зала Трезор на Националния археологически институт с музей от 6 април до 30 юни 2017 г.

Една от популярните теории за съкровището от Надсентмиклош е, че е свързано с Първата българска държава, вероятно с „управителите" на северозападния отвъддунавски комитет на България, днешен Банат, и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е намерено. Датира се в ІХ в.

Източник: НАИМ