Легендарното съкровище от Надсентмиклош е за първи път в София. То ще бъде изложено в зала „Трезор" на Националния археологически институт с музей при БАН от 7 април до 9 юли 2017 г.
Това е най-голямото познато досега съкровище от Ранното средновековие. 23-те съда с общо тегло почти 10 кг се отличават с изключителното качество и прецизност на изработката и завършеност на композициите. Открито е случайно през 1799 г. в областта Банат (днешна Румъния), тогава част от Хабсбургската империя.
„Съкровището от Надсентмиклош напуска за пръв път границите на бившата Хабсбургска империя и досега е виждано в цялост само в Будапеща и във Виена", подчерта директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Людмил Вагалински.
Множеството изследвания на предметите от откриването му досега не дават окончателен отговор на въпросите кой е бил неговият собственик, дали е принадлежало на един или няколко човека, при какви обстоятелства е било укрито. Част от съдовете показват директни връзки с християнството, други са свързани с непозната митология. Изказани са различни теории за неговия произход - хунски, аварски, унгарски, сасанидски, печенежки или византийски. Според друга теория то е свързано с Първата българска държава, вероятно с някой от управителите на северозападния отвъддунавски комитат на България, днешен Банат.
Основания за тази хипотеза дават няколко надписа върху съдовете, за които се предполага, че може да са прабългарски. В един от тях например се споменава боилът жупан – прабългарска титла, използвана и по време на Първата българска държава. Първоначалната датировка на съкровището е IX-X век, когато Банат е българска територия.
Изследванията през последните десетилетия показват, че съкровището е събирано продължително време - от втората половина на VII до края на VIII век. Поради това се търси връзката му с аварската култура.
Предметите от съкровището са изработени от злато, съставът на което варира от 20 до 22 карата. Всичките съдове са ковани, а украсата е изработена чрез изчукване в дълбок релеф.
Съкровището e част от постоянната експозиция на Музея за история на изкуството във Виена. Повече от 200 години то остава един от шедьоврите в колекцията на древногръцкото и древноримско изкуство в музея.
Куратори на изложбата от българска страна са Галина Грозданова и Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей при БАН.
„Златното съкровище от Надсентмиклош" е втората изложба от проекта „Златният път на Балканите през бронзовата епоха – златото от Ада тепе: производство и разпространение". Проектът е общ за Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките (БАН) и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките (ААН). В рамките на същия проект на 6 март т.г. в Музея за история на изкуството във Виена бе открита българската изложба „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа".
Едновременно със „Златното съкровище от Надсентмиклош" на 6 април НАИМ при БАН ще открие изложбата „Езическа България: власт и общество". Тя представя културата и основните аспекти в процеса на формиране на българското общество в периода VII–IX век, когато българската държава се превръща в основен политически фактор. Експозицията представя контекста, в който е събирано златното съкровище от Надсентмиклош.
Тази изложба може да бъде видяна в Залата за временни експозиции на НАИМ от 7 април до 24 септември 2017 г.