Най-доброто начало на деня

• Ако някой се подготвя за приобщаване към някое от Светите Таинства или пък очаква голям църковен празник, дяволът се опитва да всее смут в душата на човека, за да прекара той този ден не в радост за Господа, а в бесовска печал. Причините за нападението върху нас са различни, но най-важната е, че осъждаме наши близки. А този грях, наред с другите изкушения, осквернява не този, на когото се гневим и съдим, а нашата душа.
  
• Душевното спокойствие се придобива от съвършената преданост към волята на Бог, без която нищо не може да просъществува. Ако наистина смяташ, че мъжът ти не е добър, то задай си по съвест пред Бога следния въпрос: „Аз, грешната, дали заслужавам добър и хубав мъж?“ И съвестта ти ще ти отговори непременно, че ти съвършено добър и хубав мъж не заслужаваш. Тогава в смирение на сърцето и с покорността на божията воля, ще го обичаш от сърце и ще намериш в него много добри неща, които преди не си виждала.
  
• Ако успееш да омиротвориш собственото си сърце и да не реагираш ответно на гневящия ти се, то и в неговото сърце Бог ще прати желание да се помири с теб. 
  
• Преди всяко действие или работа призовете Бог за помощ в съответното начинание.
  
• Ако искаш да имаш любов – прави делата на любовта, дори в началото и без любов.
  
• Трябва да живеем в този свят така, както се върти колелото: само в една точка се докосва до земята, а с останалите точки се устремява нагоре; а ние като легнем на земята и не можем да станем.
  
• Да се живее простичко е най-добре. Не си блъскай главата. Моли се на Бог. Господ всичко ще нареди, само живей по-простичко. Не се измъчвай обмисляйки как да стане това или онова. Нека да е както дойде: това означава да се живее просто.
  
• Ако виждаш грешките на ближния и ти се иска да ги поправиш, ако те ти нарушават душевния покой и те дразнят, знай, че и ти грешиш. Следователно няма как с грешка да поправиш грешка. Тя се поправя със смирение.
  
• Полезно ни е да ни блъскат. Дървото, клатено от вятъра, има по-дълбоки корени, а онова, расло в тихо време, е нестабилно и пада лесно.
  
• Ние самите увеличаваме скърбите си когато почнем да роптаем.
  
• Обявяваме за „велика" някоя постъпка на ближния, когато по някакъв начин сме участници в нея или тя ни засяга.
  
• Нека приемаме всичко от ръката Божия. Ако ни утеши – да благодарим, ако не ни утеши – да благодарим.
  
• Господ поставя всяка душа в такова положение и обстановка, които най-много ще спомогнат за нейното израстване.
  
• Целият ни живот е една велика тайна Божия. Всички житейски обстоятелства, колкото и нищожни и малозначителни да ни изглеждат, имат огромно значение. Смисълът на истинския живот и как внимателно да се отнасяме с него, ние ще разберем напълно в следващия век. Сега прелистваме живота си като книга – страница след страница без да си даваме сметка за това, което е написано в нея. Нищо случайно няма в живота, всичко е сътворено по волята на Създателя.
  
• Не търси човешката истина. Търси Божията истина.
  
• Винаги помни закона на духовния живот: ако си смутен от недостатък на друг човек и го осъдиш, в последствие ще те застигне същата участ и ти ще страдаш от същия недостатък.
  

Молитва на последните Оптински старци