Той е боготворен от стотици хиляди почитатели и последователи. Книгите му са превеждани на много езици в милионни тиражи. Хулен и низвергнат е след няколко десетилетия, понякога от самите си бивши привърженици. В последните си години живее странно и потайно, в центъра на интереса му са магическите пасове. Журналисти и папараци го дебнат по петите, за да развенчаят славата му на жив класик. Най-яркият му персонаж, за който се водят научни спорове дали е измислен герой или реална личност – Дон Хуан Матус е една от енигмите в литературния свят от миналия век. Карлос Сесар Салвадор Арана Кастанеда (25 декември 1925 г.- 27 април 1998 г.) е американски писател, социолог и антрополог от перуански произход. Автор е на „Пътуване към Икслан", „Учението на Дон Хуан", „Една отделна реалност", „Дарът на орела", „Огънят отвътре", „Силата на мълчанието", „Активната страна на безкрайността" и много други. Нека си припомним част от мъдрите слова на противоречивия, но харизматичен Кастанеда.
- Ако не харесваш това, което получаваш, промени това, което даваш.
- Всеки върви по свой път. Но все едно всички пътища водят на никъде. Значи, смисълът е в самия път и как да вървим по него… Ако вървиш с удоволствие, значи това е твоят път. Ако не се чувстваш добре – всеки момент можеш да свърнеш от пътя, колкото и далеч да си стигнал. И това ще бъде правилно.
- Смъртта е нашият единствен мъдър съветник. Винаги когато усещаш, както става обикновено, че всичко се е обърнало наопаки и те очаква гибел, обърни се към смъртта си и я попитай дали е така. Смъртта ще ти каже, че не си прав; че нищо извън нейното докосване няма истинско значение. Твоята смърт ще ти каже: „Още не съм те докоснала".
- Безполезно е да похарчиш целия си живт за един единствен път, особено ако този път няма сърце.
- Егоманията е истински тиранин. Трябва да полагаме непрестанни усилия, за да я свалим от трона й.
- Не бъркай самотата с уединението. Самотата за мен е психологическо и душевно състояние. Уединението — физическо. От първото се затъпява, а второто - успокоява.
- Да бъдеш недостъпен, означава да докосваш пестеливо света около себе си. Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние; а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.
- Мисля, че направих грешка, като допуснах да разбереш повече, отколкото позволяват възможностите ти за момента.
- Разбира се, у нас има тъмна страна. Ние убиваме безразборно, не е ли така? Изгаряме хора в името на Бога. Самоунищожаваме се, заличаваме живота на тази планета, разрушаваме Земята. После се покайваме и разговаряме с Всевишния. И какво ни казва той? Казва ни, че трябва да бъдем добри, иначе ще ни накаже. Всевишният ни е заплашвал векове наред, но това не е променило нищо. Не защото сме зли, а защото сме тъпи. У човека има тъмна страна, да, и тя се нарича глупост.
- Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от алчност? Едва ли! Алчността действа само в света на ежедневните дела. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самота, човек трябва да притежава нещо по-силно от алчност - обич! Човек има нужда от обич към живота, към тръпката, към тайната. Има нужда от непресъхващо любопитство и кураж в изобилие. Така, че изобщо не ми ги разправяй тези глупости, че си бил отвратен! Срамота е!
- Защо не направиш хартиен човек в истински ръст, закачиш касетофон към него, който редовно да казва "АЗ", и я позиционираш в задния си двор, така, че да ти напомня какво си ти!
- Всички ние обичаме или мразим онези, които в някаква степен са отражение на самите нас.
