Кучета – сапьори, кучета – пощальони, противотанкови кучета, кучета – санитари... Не е новина, че четириногият най-добър приятел на човека е воювал заедно с него на бойните полета на Втората световна война. Но според авторите на историята, която ще ви разкажем, тя е малко известна и едва в началото на този век краеведи и летописци са стигнали до фактите от лятото на 1941 г. в сърцето на Централна Украйна.
1941 година е, краят на юли. Според разчетите на Хитлер германската армия е трябвало да завземе Киев още на 3 август, а на 8-и в украинската столица да се проведе парад на победата с личното участие на самия фюрер. За да успеят с екстремалните срокове, немците хвърлят в атака между Черкаси и Уман (областта се нарича Зельоная Брама) 22 CC дивизии и 49-и планински корпус. това е елитът на немската армия – част от „Лайбщандарт Адолф Хитлер“.
В боевете на Зельоная Брама немците на практика унищожават безмилостно 6-а и 12-а съветски армии от Югозападния фронт: от 130 000 от капана се измъкват само 11 000 войници. В същото време към мястото се приближава отстъпващият батальон на Коломийския граничен отряд, заедно с кучетата. Храната свършва и граничарите отвързват нашийниците на своите питомци, но те не се разбягват, а вървят плътно до стопаните си.
На 30 юли, прикривайки при село Легедзино изтеглянето на другите части, 500 граничари са обкръжени от цялата сила на врага, хвърлена в тази локация, включително бронетехника и артилерия. Това е последен бой както за граничарите, така и за четириногите бойци. Когато е изстрелян и последният руски куршум, майор Лопатин дава заповед за ръкопашен бой. Останалите живи бойци се втурват срещу противника бегом, за да могат да удушат поне един противник, преди да бъдат разстреляни.
Изпреварвайки стопаните си, със сетни сили в ръкопашен бой се втурват и 150 изгладнели до смърт овчарки, обстрелвани безмилостно от куршуми и снаряди. Кучетата се хвърлят срещу оръдията и дори в предсмъртните си конвулсии впиват зъби в гърлата на противниковите войници. Немците бягат към танковете, панически се качват върху тях и оттам разстрелват животните.
В този ден загиват всичките 500 граничари. Техният героизъм остава безименен, впоследствие със сигурност е констатирана самоличността на само две от войничетата. Местните жители разказват, че оцелелите кучета лежали до труповете на стопаните си, охранявайки ги. Немците ги отстрелвали от упор.
Няколко по чудо живи овчарки така и останали да лежат след битката до своите верни мъртви приятели - човеци. Отказали храната, която им донесли местните жители. По-късно умрели от глад и от раните си.
Окупаторите разстрелват всички кучета в село Легедзино.
През 2003 г. със силите и средствата на ветераните от войната, е построен паметник на незнайния воин и на неговия верен приятел.
Според официални данни по време на Втората световна война на руските войници са помагали да защитават родината над 70 000 служебни кучета.
