Наука6 юни 2017

Не можем да живеем в следобеда на живота с програмата на утрото

Нищо не се променя без необходимост, най-малко пък човешката личност, казва Карл Густав Юнг

На 6 юни 1961 г., на 85-годишна възраст умира знаменитият швейцарски психолог и един от създателите на аналитичната психология Карл Густав Юнг. Сред публикациите му са "Психология и религия, "Съвременният човек в търсене на душа", "Психологически типове", "Неоткрития Аз". Нека си припомним някои доказали правотата си негови прозрения.

„Мисленето на Юнг беше оцветило света на модерната психология повече, отколкото някои хора с каузално мислене можеха да разберат. Много познати термини като "екстраверт", "интроверт" и "архетип" са понятия на Юнг - заемани и понякога употребявани неточно от други. Но най-големият принос за психологическото разбиране е неговата теория за несъзнаваното - не само (подобно на "подсъзнаваното" на Фройд) като извор на потиснати желания, а един свят, който е точно толкова витална и реална част от живота на индивида, колкото съзнаващият, "мислещ" свят на Аза, но безкрайно по-широк и богат. Езикът и хората на несъзнаваното са символи, а средствата за комуникация са сънищата.

Така изследването на човека и неговите символи всъщност е изследване на връзката на човека с неговото собствено несъзнавано. Според Юнг несъзнаваното е велик водач, приятел и съветник на съзнанието." Това пише във въведението към "Човекът и неговите символи" Джон Фрийман. Ето някои впечатляващи цитати от Юнг:

Сред всички мои пациенти във втората половина на живота - над 35-годишна възраст - няма нито един, чийто проблем в крайна сметка да не е търсене на един религиозен светоглед в живота. Може да се каже, че всеки един от тях се е разболял, защото е изгубил това, което живите религии на всяка епоха дават на последователите си, и никой от тях не оздравява истински, докато не възстанови религиозните си опори. Това, разбира се, няма нищо общо с определена религия или принадлежност към дадена църква.

Напълно неподготвени, ние правим крачка към следобеда на живота. И още по-лошо - правим тази крачка с погрешното убеждение, че нашите истини и идеали ще ни служат, както досега. Но ние не можем да живеем в следобеда на живота с програмата на утрото, защото онова, което сутринта е било голямо, вечерта ще е малко, а което сутринта е било вярно, вечерта ще се превърне в лъжа.

Да нахраниш гладния, да простиш обидата и да обичаш врага си - това са велики добродетели. Но ако, да речем, открия, че и най-окаяният от просяците, и най-наглият от престъпниците са у мен; че очаквам милостиня от собствената си доброта; че самият аз съм врагът, който трябва да бъде обичан - тогава какво?

Всичко, което ни дразни в другите, всъщност ни води към самопознание.

Покажете ми човек - напълно здрав психически, и аз ще го излекувам.

Свободно развиващото се мислене има непреодолима нужда да се еманципира от реалността на факта и да създаде свой собствен път.

Депресията прилича на дама в черно. Ако тя е дошла, не я гони, а я покани на масата като гост и послушай това, което има да ти разкаже.

Срещата на две личности прилича на контакт между две химически вещества: ако се получи дори и малка реакция, променят се и двата елемента.

Вярвате ли в Бог? Аз не вярвам, аз знам.

Никой не развива личността си, защото са му казали, че е полезно или препоръчително да го стори. Природата никога не се е влияела от добронамерени съвети. Природата, включително и човешката, е движена единствено от принудата на каузалността. Нищо не се променя без необходимост, най-малко пък човешката личност. Тя е ужасно консервативна, да не кажа инертна. Само крайната необходимост може да я задвижи. Развитието на личността също не се подчинява на желания, заповеди и възгледи, а единствено на необходимостта; то се нуждае от мотивиращата принуда на вътрешната или външната съдба.