Жорж Санд (1 юли 1804 – 8 юни 1876) е литературният псевдоним на Амандин Орор Люсил Дюпен, по мъж баронеса Дюдеван. Нехарактерен за жена на своето време е стремежът ѝ към независимост. Тя всячески защитава правата на нежната част от човечеството да избират свободно любимия си. Тя се държи като мъж и се облича като мъж, пуши пури. Някои биографи я обявяват за майката на феминизма. Жорж Санд остава в историята със „Зима на Майорка", „Индиана", „Леон Леони", „Мопра", „Консуело" и много други. Писателката има топли връзки с Ференц Лист и Фредерик Шопен, с Алфред дьо Мюсе и Проспер Мериме. Води дългогодишна кореспонденция с Гюстав Флобер. Подбрали сме нейни цитати от писмата ѝ до приятели и любими мъже, както и от няколко нейни романа.
- Безспорно — каза един ден дядо Бюло за мене — тя е много горда в любовта и много добра като приятелка.
- Аз приемам вашето евангелие, когато то предписва да мислим на последно място за себе си и никак да не мислим за себе си, когато щастието на тия, които обичаме, изисква всичките ни сили.
- Ако щастлив вятър ни отвее един към друг, ще се поразходим отново из звездите…
- Мъжът, който говори умно за любовта, не е влюбен.
- Нека другите да свикват един с друг от мързел, и да прощават от равнодушие.
- Не е нужно да знаеш всичко - достатъчно е да разбираш.
- По-често животът прилича на роман, отколкото нашите романи на живот.
- Този, който осъзнава своята невинност, той рядко стига до унижението да се оправдава.
- Любовта може да извини всичко, освен стиснатостта.
- Не можем да откъснем от живота си нито една страница, макар че с лекота можем да хвърлим в огъня цялата книга.
- Не говори нищо лошо за когото и да било, ако не си сигурен в това, което казваш, а ако си сигурен – попитай се: защо го казвам?
- Несподелената любов се различава от споделената, тъй както заблудата от истината.
- Самотният е само сянка на човек, а нелюбимият – той е самотен навсякъде и сред всички.
- Чувствата са били всякога по-силни от разсъжденията; когато съм искала да си поставя граници, те се оказваха безполезни. Двадесет пъти съм променяла мнението си. Аз вярвах най-вече във верността, проповядвах я, спазвах я, изисквах я. Нарушаваха я към мене, нарушавах я и аз. Но не чувствувах угризения, защото при изневерите си бях подчинена на някаква неизбежност, на стремеж към идеала, който ме тласкаше да изоставям несъвършеното за това, което изглеждаше по-близо до съвършеното…
- Да се съпротивляваш на любовта означава да я снабдяваш с ново оръжие.
- Трудът не е наказание; той е награда и сила, слава и наслаждение.
- Аз не искам да знам как минава живота ти и каква роля играеш сред хората. Бих искала да не знам името ти. Скрий от мен душата си, за да мога да я смятам за прекрасна винаги...
- Повярвайте ми, истинската любов е скрита от всички, истинските романтични връзки са тези, за които никой не подозира. Истинските страдания се преживяват мълчаливо и не се нуждаят нито от съчувствие, нито от утешения.
- Скромността понякога произтича от преувеличена гордост.
- Който е загубил сърцето си, е загубил всичко.
- Брак без любов – това е доживотна каторга.
- Съпружеството е приятно преди брака.