В нощта на 4-5 юли 1776 г. са отпечатани 150-200 копия на текста на Декларацията за независимост на САЩ, приета от Континенталния конгрес същия ден. Не след дълго документът е разпространен и четен навсякъде из Тринадесетте колонии. Първото официално обществено четене на декларацията е на 8 юли в Залата на независимостта във Филаделфия.
Декларацията за независимост обявява, че Тринадесетте колонии, които са във война с Великобритания от повече от година, вече не са част от Британската империя, а са „свободни и независими щати". Автор на по-голямата част от текста е Томас Джеферсън.
На 9 юли декларацията е прочетена на войниците на ген. Джордж Вашингтон в Ню Йорк, докато британските сили са недалеч. След като чуват текста, в много градове хората разкъсват и унищожават знаци и статуи, представляващи кралската власт. Конната статуя на крал Джордж III в Ню Йорк е съборена и оловото е използвано за леене на куршуми.
Текстът на Декларацията е публикуван в Лондонските вестници в средата на август. Нека си го припомним, има изречения, които звучат актуално и за нашето време, и за нашите земи.
Ние считаме, че тези истини са видни от само себе си: че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие.
Историята на днешния крал на Великобритания е история на непрекъснато ощетяване и грабежи, които без изключение имат за пряка цел установяването на абсолютна тирания в споменатите щати. В доказателство на това нека на безпристрастния свят бъдат представени факти.
Той отказа да одобри закони, извънредно благотворни и необходими за общественото добруване.
Той забрани на губернаторите си да приемат закони, спешни и неотложни по важност, освен когато прокарването им не бъдеше отложено до получаването на неговото одобрение; а на така отложените закони той изцяло спираше да обръща внимание.
Той отказа да прокара някои други закони, които да послужат на области с голямо население, освен когато тамошните хора не се откажеха от правото си да имат представители в законодателната власт – едно неизразимо ценно тяхно право, представляващо заплаха единствено за тираните.
Той свикваше заседания на законодателните представители на необичайни, неудобни и отдалечени от хранилището на държавния регистър места с едничката цел поради това затруднение представителите по принуда да приемат вземаните от него мерки.
Ето защо ние, представителите на Съединените американски щати, в Общия конгрес, събрани, обръщайки се към Върховния съдия на света за нравствеността на нашите намерения, в името и с властта на добрите хора на тези колонии, тържествено оповестяваме и обявяваме, че тези Съединени колонии са и по право трябва да бъдат свободни и независими щати ... И в подкрепа на тази декларация, с твърдо упование в покровителството на божественото Провидение, взаимно се заклеваме в нашите животи, състояния и свещена чест.