Живял някога в Египет монах пустинник. Един демон, който водел борба с него от дълги години, му обещал, че повече няма да го тревожи никога с никакви изкушения, но при едно условие. Да извърши поне един грях от три възможни – убийство, прелюбодейство или пиянство.
„Направи, — казал демонът, — един грях от изброените – убий човек, извърши прелюбодейство или се напий — и ще пребъдеш нататък в този свят, ще благоденстваш необезпокояван от никакви изкушения“.
Монахът започнал да си мисли:
„Да убия човек е страшно, това е голямо зло и заслужава смъртно наказание както по Божиите закони, така и по гражданските. Да прелюбодействам е срамно и отвратително, жал ми е да погубя досега пазената чистота на тялото си и ме е гнус да се оскверня.
Да се напия веднъж като че ли не е кой знае какъв страшен грях. Нали на сутринта, след като поспя, ще изтрезнея. Я да се напия аз един път, за да не ме тормози повече този демон и да си живея мирно в пустинята до сетния си час необезпокояван.“
Взел монахът няколко изработени от него предмета, отишъл в града, продал ги, влязъл в кръчмата и се напил. По волята на сатанински сили в кръчмата се заприказвал с безсрамна прелюбодейка. Бил пиян монахът, лесно се оставил да бъде прелъстен и прегрешил с нея. След като съгрешили, дошъл мъжът на прелюбодейката и като ги хванал заедно, започнал да бие монаха. Монахът отвърнал нееднократно на ударите на озлочестения съпруг и след сериозен ръкопашен бой мъжът бил убит от монаха...
Ето как монахът-пустинник извършил и трите гряха: прелюбодейство и убийство, като почнал с пиянство. В трезво състояние се страхувал от греховете, но в пияно не се поколебал изобщо да ги извърши и да погуби за една вечер дългогодишни достижения в света на духовното.
По-късно, след искрено покаяние, той могъл отново да намери покой, защото с Божието милосърдие, на каещия се човек му се възвръщат предишните заслуги, които той е погубил с грехопадението.
(Из трудовете на митрополит Димитри Ростовски)