Всичко това, което виждаме е сън в съня

Едгар Алън По (19 януари 1809 г.- 7 октомври 1849 г) е американски поет и писател на криминални и мистични произведения. Автор е на поемата „Гарванът", стихотворението „Анабел Ли", разказите „Убийствата на улица Морг", „Спускане в Маелстрьом", „Разговор с Мумия", „Преждевременно погребение", „Златният бръмбър". На 3 октомври 1849 г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и... нуждаещ се от спешна помощ", умира след няколко дни в болницата без да е ясно каква е причината за смъртта. Според някои спомени на очевидци, той е носил дрехи, които не били негови. Няколко пъти извикал името „Рейнолдс" през нощта преди да умре. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа" (Lord help my poor soul). 

• Всъщност, не изпитвам ужас от опасността, освен в нейната абсолютна форма - терора.
  
• Животът на един мъж е щастлив, главно защото той винаги очаква, че скоро ще бъде такъв.
  
• Аз станах луд, с дълги паузи от ужасен здрав разум.
  
• Тези, които сънуват през деня знаят много неща, които убягват на тези, които сънуват само през нощта.
  
• За мен поезията не е била цел, а страст.
  
• Всичко това, което виждаме е сън в съня.
  
• В литературата е като в закона или империята - утвърдено име е собствено имение или завладян трон.
  
• Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?
  
• Музиката, комбинирана с приятна идея, е поезия; идеята без музика е проза заради самата си окончателност.
  

///

Угасват в миг факли, свещи и лампади.

И ето над жалкия гърчещ се рой

със полъх на саван завесата пада

сред вопли, скимтение, вой…

И ангелски сонм отлетява далеко

и с плач възвестява в небесний покой,

че тази пиеса се казва „Човекът",

а червеят — нейни герой!

///