Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Всичко това, което виждаме е сън в съня

Едгар Алън По умира неясно от какво на 7 октомври 1849 г. едва на 40 г.

Снимка: JEFFREY COMBS AS EDGAR ALLAN POE/COURTESY PHOTO
Снимка: JEFFREY COMBS AS EDGAR ALLAN POE/COURTESY PHOTO
Едгар Алън По (19 януари 1809 г.- 7 октомври 1849 г) е американски поет и писател на криминални и мистични произведения. Автор е на поемата „Гарванът", стихотворението „Анабел Ли", разказите „Убийствата на улица Морг", „Спускане в Маелстрьом", „Разговор с Мумия", „Преждевременно погребение", „Златният бръмбър". На 3 октомври 1849 г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и... нуждаещ се от спешна помощ", умира след няколко дни в болницата без да е ясно каква е причината за смъртта. Според някои спомени на очевидци, той е носил дрехи, които не били негови. Няколко пъти извикал името „Рейнолдс" през нощта преди да умре. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа" (Lord help my poor soul). 

  • Всъщност, не изпитвам ужас от опасността, освен в нейната абсолютна форма - терора.
  • Животът на един мъж е щастлив, главно защото той винаги очаква, че скоро ще бъде такъв.
  • Аз станах луд, с дълги паузи от ужасен здрав разум.
  • Тези, които сънуват през деня знаят много неща, които убягват на тези, които сънуват само през нощта.
  • За мен поезията не е била цел, а страст.
  • Всичко това, което виждаме е сън в съня.
  • В литературата е като в закона или империята - утвърдено име е собствено имение или завладян трон.
  • Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?
  • Музиката, комбинирана с приятна идея, е поезия; идеята без музика е проза заради самата си окончателност.
///

Любов ли искаш, пред сърцето
пътека очертай.
Бъди, което си, което
не си, не го желай.
Светът за кротък нрав тогава
и дивна красота
неспирно ще те възхвалява
и люби с лекота.

///

Угасват в миг факли, свещи и лампади.
И ето над жалкия гърчещ се рой
със полъх на саван завесата пада
сред вопли, скимтение, вой…
И ангелски сонм отлетява далеко
и с плач възвестява в небесний покой,
че тази пиеса се казва „Човекът",
а червеят — нейни герой!

///

Този отговор тайнствен бе умел, но бе единствен,
сякаш го е чул от клетник, който сам и в разговор
е повтарял в скръб и горест, като припев в черна орис,
орис на беди и горест, на неволи и позор —
с укор спрямо свойта орис на неволя и позор
и той беше: „Nevermore!"

Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане