Илюстрация от първото издание на ”Сватбата на Фигаро” на Бомарше
Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше (24 януари 1732 г. - 18 май 1799 г.) е знаменит френски писател, драматург и публицист. Роден е в Париж, в семейството на сравнително богат за времето си часовникар. Ходи на училище до 13-годишна възраст. По-късно чрез самообразование успява да блесне като един от най-ерудираните хора на своето време.
Факт, който малцина знаят за младия Бомарше, е че той е велик радетел за защита на патентното право. Като достоен син на баща си и наследник на семейния занаят, той прави специфично усъвършенстване на часовниковия механизъм. Поверява го в ръцете на конкурент от часовникарския бизнес, който си присвоява иновацията и дори я рекламира в парижки вестник. Бъдещият писател опровергава самозванеца смело в същото издание. Противникът, който е богат и влиятелен, повдига срещу „нахалния Карон" креветническа кампания. Скандалът е толкова грандиозен, че се налага да се намеси лично кралят. Стига се до експертиза, извършена от Академията на науките. Истинският изобретател спечелва спора.
Така е отворен пътят на младия писател с остро перо към двореца. Луи XV го назначава за учител по музика на дъщерите си. (Покрай часовникарството Бомарше в младостта си учи и музика). В двореца той прави някои подобрения в музикалния инструмент арфа.
През 1764 г. Бомарше заминава за Испания, където остава около една година. Този престой в Испания по-късно е намерил литературен израз в неговите знаменити „Мемоари". През 1767 г. издава драмата „Евгения".
Бомарше бил в близки отношения с генералния откупчик на данъците Пари Дюверне, който използвал влиянието на писателя в двореца, за да печели „държавни поръчки" и от своя страна му се е отплащал добре. Неочаквано обаче Дюверне умира, а целият капитал на Бомарше бил в негови ръце. Бомарше завежда дело, наследникът на крупния финансист оспорва. Обвиняват Бомарше във фалшификация на документи, че е отровил двете си жени и за други тъмни дела в двореца. Бомарше удря плесница на един херцог и кралят го праща в затвора.
Тайните интриги на френската аристокрация, задкулисните мръсни дворцови игри, корупцията и моралната нечистоплътност на висшата класа са разкрити без жал в „Мемоари". Успехът на книгата стресва двореца и парижкият парламент издава присъда за публично изгаряне.
През 1770 г. Бомарше написва втората си драма „Двама приятели". Това, с което той остава в световната история на литературата, са двете комедии: „Севилският бръснар" и „Сватбата на Фигаро". Сюжетът им е испански, действието се развива в Испания, но всички разбират, че стрелите на сатирата са насочени към грохналата в пороци аристокрация във Франция. След представянето на голяма сцена на „Сватбата на Фигаро" през 1784 г., братът на Луи XV - граф Провансалски, издействал от краля заповед за арестуването на Бомарше и авторът бил хвърлен в затвора. Париж се развълнувал от кралския произвол и след пет дни освободили автора. Последната пиеса на Бомарше „Новият Тартюф или престъпна майка" е писана след революцията.
Преди Франция да се включи официално в Американската война за независимост през 1778 г. Бомарше играе главна роля в снабдяването на американската армия с провизии, амуниции и оръжия. Той създава дори фиктивна компания Roderigue Hortalez and Company, чрез която осъществява доставките.
Волфганг Амадеус Моцарт пише операта „Сватбата на Фигаро". Премиерата е на 1 май 1786 г. във Виена.
Джоакино Росини пише опера по пиесата на Бомарше „Севилският бръснар", чиято премиера е на 20 февруари 1816 г. в театър „Арджентина" в Рим.
Починалият неотдавна велик руски баритон Дмитри Хворостовски като Фигаро от "Севилският бръснар" на Росини.