Чип Коукли, специалист по древните ръкописи от Кеймбриджкия университет, твърди, че е открил първия в историята въпросителен знак. Той не прилича на познатата ни днес заврънтулка, а е двойна точка, подобна на нашето двоеточие. Символът се е появил за първи път в сирийско копие на Библията от V век.
В доислямските времена на Близкия изток на сирийски език (литературният вариант на арамейския) бил създаден огромен обем от християнска литература. През 40-те години на ХІХ век срещу 5 000 лири той бил откупен от Британския музей и специалистите и до днес продължават да го изследват.
Копията от Библията не са по-голяма част от колекцията, но и те имат своите красоти. Ръкописите изобилстват от знаци, подобни на точки, които обикновено липсват в изящното и плавно сирийско писмо. Някои от тях са разбираеми - други - не. Най-вероятно не са ги разбирали дори преписвачите, затова ги копирали както ги виждат. В резултат се получила объркана картина, мечта за всеки експерт.
Именно те привлекли вниманието и на Коукли. "С годините започнаха да ми правят впечатление все по-дребни детайли и така стигнах до препинателните знаци" - разказва той.
Двойната точка (така лингвистите нарекли знака zawga elaya) се слага над думата в началото на фразата, подсказвайки на читателя, че изречението е въпросително. Ако изречението започва с въпросителна дума, знакът не се появява - и без него всичко е ясно. Това според Коукли е именно знак към читателя. За съжаление не е ясно как е звучал сирийският език и дали е било прието гласът да се модулира във въпросителните изречения.
В гръцката и латинската писмена система въпросителните се появяват много по-късно - в VІІІ век. Съвсем възможно е тези символи да се развивали независимо един от друг и в сирийския език. В еврейската и арабската писменост, използвани в родствени на сирийския езици, няма нищо подобно.
Източник: Университетът Кеймбридж