Преди около 13 800 години един мастодонт в Северна Америка завършил живота си по необичаен начин. Прадядото на днешния слон умрял в ръцете на хора, използвали оръжие, изработено от костите на друг мастодонт.
Изследване на останките на древното хоботно хвърлят нова светлина върху популярната теория за стихийното изчезване на мегафауната – според новите доказателства гигантските животни вероятно изчезвали по-бавно и постепенно от приетото досега.
Скелетът на конкретния мастодонт бил изкопан близо до Вашингтон през 70-те години на миналия век. Първоначалното изследване открива прорезни белези в костите, а в едно от ребрата – заседнала част от копие. Гигантът е бил убит по време на лов.
Възрастта на скелета от 13 800 години е опредена чрез въглеродно датиране, което оспорва царуващата теория, че първите хора, ловували мегабозайници, са живеели преди 12 000 години. Според хипотезата, тези хора, принадлежащи към културата Кловис, бързо се разпространили из цяла Северна Америка, били са големите ловци на плеистоцена и допринесли значително за изчезването на специфичната му фауна.
Но костеното оръжие, открито в реброто на убития мастодонт, е поне с 800 години по-старо. И не е единственото – палеонтолозите посочват още убийства на мастодонти и мамути, датирани между 14 200 и 14 800 години назад във времето, по които личат следи от примитивни копия.
Оказва се, че мегафауната не е изчезнала толкова бързо под натиска на множащите се хора – ловци и затоплящия се климат, макар и вече да е вървяла към унищожение. Последните гиганти от плеистоцена са били подложени на натиска на човешките ловци за доста по-дълъг период, отколкото се предполагаше, заключват изследователите.
Източник: nature