Едва ли днес можем да си представим мащабите на подобна епидемия. Само за четири години, между 1347 и 1351 г. Черната смърт помита Европа, отнасяйки със себе си между една трета и половината от цялото тогавашно население на континента, изчислявано на около 450 милиона души (преди епидемията). Всички тези хора умират от бубонна чума.
Когато слухът за масовия мор из Европа достига Лондон, неговите жители започват да копаят. Подготвят нови гробища за поголовната смърт, която следва, и очакванията им се потвърждават. До две години близо половината от населението на града е погребано в новите гробища на Източен и Западен Смитфийлд. В пиковите моменти новите трупове в „чумната яма", както е било наричото гробището, достигали до 100 на ден.
Именно там, в „ чумната яма", се завръщат изследователите. Международен екип от учени извлича ДНК от останките на мъртъвци и успява да добие фрагменти от бактерията, която е причинявала чумата - Yersinia pestis. Целта им е да проследят генома на болестта и да научат повече за нейните наследници. Вариации на чумната бактерия се смята, че съществуват и днес и те са отговорни за смъртта на около 2000 души годишно.
Историята на чумната бактерия Yersinia pestis тръгва от Азия през XII век, а на Стария континент я донасят заразени моряци от град Кафа (днешна Феодосия, Крим) - основен търговски портал с Изтока на средновековния свят, намиращ се на брега на Черно море. Съвсем скоро след появата на инфекцията в Европа, тя се превръща в Черната смърт – една от най-опустошителните епидемии в историята на човечеството.
Все още остава загадка защо. При изследването на генома на чумата, учените установяват, че бактерията причинител на всички чумни епидемии Yersinia pestis е претърпяла много малко развитие през вековете. Което пък предизвиква въпроса как без да еволюира инфекцията е успяла да опустоши цяла Европа. Според учените чумната епидемия просто е застигнала едно много изтощено от недохранване и студ население, за което заразата се оказва смъртоносна.
Пълното разкодиране на генома на древен патоген се случва за първи път в историята на науката, а използваната методология може да се приложи за проследяването на генома и на други от древните смъртоносни инфекции, причинявали епидемии и масова смърт. Което пък ще ни помогне по-добре да разберем днешните заболявания, познавайки тяхната история и развитие.
Източник: nature