Всяка година Земята си взаимодейства с 2000 тона неголеми космически обекти, известни като метеорити. Метеоритните дъждове стават факт, когато комета – прародител на метеорен поток, се окаже в близост до нашата планета, чиято орбита се пресича с тази на кометата и попада в облака с метеоритен прах. Тогава ставаме свидетели на красивото явление метеоритен дъжд.
През месец май кометата 209P/LINEAR, открита на 3 февруари 2004 година, ще премине на 8 милиона километра от Земята и на 29 май и мощният звездопад ще е до 1000 метеорита на час. Събитието ще продължи не повече от 60 минути.
Звездопади 2014
22 април, Лириди
Метеорният поток от Лириди ще продължи от 16 по 25 април. Лиридите са ярки и оставят забележими следи в нощното небе. Максималното очаквано количество е до 10-20 метеорита в час, понякога и 100. Радиантът на звездопада преминава в близост до ярката звезда Вега в съзвездието Лира. Очакваният пик ще е на 22 април.
5-7 май, Ета-Аквариди
Може да се наблюдава няколко дни подред – преди и след предсказания пик – 6 май. Радиантът се намира в близост до звездата Ета в съзвездие Водолей. Радиантът минава по източния хоризонт около 4 часа сутринта над всички земни кътчета. В тъмното небе над южната част на САЩ ще могат да се наблюдават от 10 до 20 метеора в час. В Южното полукълбо количеството им е два пъти по-голямо.
Ета-Аквариди, 5 май 2013 г. Снимка: anndinsmorephotography.zenfolio.com
Края на юли, началото на август, Делта-Аквариди
Както и Ета-Акваридите през май, Делта-Акваридите падат в края на юли в Южното полукълбо и тропическите ширини на Северното полукълбо. Те ще „избухнат" около звездата Скат в съзвездието Водолей. Максималното количество е 15-20 метеорита на час. Пикът се очаква на 29-30 юли. Могат да се наблюдават най-добре час или два преди разсъмване. За щастие на астрономите Луната ще е растяща и няма да пречи на звездопада.
10-13 август, Персеиди
Този метеорен поток е най-любимият през годината за цялото Северно полукълбо. Макар че през тази година визията му ще трябва да си пробива път през отблясъците на ярката Луна. В пика количествата Персеиди ще са от 50 до 100 в час. В Северното полукълбо ще могат да се наблюдават само при топло време. Метеорния поток се засилва в полунощ и преди разсъмване. Разпръскването на падащите звезди започва от точка в съзваздието Персей. Обикновено са бързи и ярки и оставят следи по нощното небе. Представлението на Персеидите съвпада по време с това на Делта-Акваридите.
Персеиди, 2013 г. Снимка: exitpupil.org
7-8 октомври, Драконоиди
Точката на радианта на Драконоидите почти съвпада с най-горната точка на съзвездието Дракон в северната част на небето. Затова се наблюдават най-добре от Северното полукълбо. Тъй като точката на радианта се намира високо, по-голямата част от Драконоидите падат преди полунощ. Количеството им е слабо. През 2014 година пълната Луна ще се вклини агресивно в звездопада и ще го приглуши.
21 октомври, Ориониди
В тъмната безлунна нощ на небето могат да се наблюдават от 10 до 20 Орионида в час. Тези бързи метеорити рядко оставят следа. Но понякога произвеждат ярки болиди и може да се очакват красиви малки „взривчета" из звездното небе. За нашите очи Орионидите ще тръгват от съзвездието Орион. Радиантът се намира на север от Бетелхайзе. Имат широк пик с различна честота, който е труден за предсказване. Повечето Ориониди падат след полунощ, но са най-достъпни за наблюдение в часовете преди развиделяване.
Нощта на 4 срещу 5 ноември, Южни Тавриди
За съжаление пълнолунието ще скрие всичко освен най-ярките от Южните Тавриди. Потоците на Южните и Северните Тавриди са много разхвърляни и с разсейки. Това означава, че периодът им на падане е дълъг – от 25 септември до 25 ноември, макар в посочения времеви отрязък да се забелязват не повече от 7 метеорита на час. Те са толкова и в пика. Но пък Тавридите се славят с красивите си болиди – ярки и дълги. Към спектакъла на Южните Тавриди се включват с малки роли и няколко гастрольори от Северните Тавриди.
Нощта на 11 срещу 12 ноември, Северни Тавриди
Този метеорен поток също е дълъг – от 12 октомври чак до 2 декември, но немногочислен, по време на пика му се прогнозират по 7 падащи звездички на час. При оплитането на Северните и Южните Тавриди в звезден танц, на земното небе могат да бъдат наблюдавани дребни звездопади през октомври и ноември. По правило максималното количество Тавриди се появяват около полунощ, когато съзвездието Телец се намира в най-високата небесна точка. Те са бавни, но понякога ярки.
Северни Тавриди, 12 ноември 2013 г. Снимка: Flickr Abhijit Juvekar
Нощта на 16 срещу 17 ноември, Леониди
Знаменитият поток Леониди остава в историята на човечеството със същинската звездна буря в утрото на 17 ноември 1966 година, когато в продължение на 15 минути се наблюдават хиляди падащи звезди в минута. Те започват видимото си разпръскване от точка на радианта в съзвездието Лъв. Подобни проливни звездни дъждове се повтарят през 33 или 34 години, но те са несравними с този от 1966-а. Тази година щастливци могат да забележат в най-тъмната част на нощта от 10 до 15 Леониди на час.
13-14 декември, Хеминиди
Хеминидите тръгват за окото ни от ярките звезди Кастор и Полукс в съзвездието Близнаци. Метеорният поток може да се наблюдава както от Южното, така и от Северното полукълбо. Хеминидите са многочислени и по количество могат да си съперничат с августовските Персеиди – в пика си стигат количество 50-100 за час. Хеминидите са доста ярки и се виждат дори при пълнолуние. Можем да им се наслаждаваме както вечер, така и от полунощ до зори. През тази година по времето на спектакъла на Хеминидите, Луната ще е в последна четвърт и малко ще попречи на звездния бал.