Всичко започва с честността към себе си. Всeки път, когато в живота възникне криза, без значение дали в личния живот, работата или взаимоотношенията, много хора изпадат в паника и трескаво започват да търсят бързи решения. Само и само да променят ситуацията те търсят спешни съвети от различни хора или отговори в книгите, тръгват на различни курсове, консултират се с авторитети и т.н. Правят какво ли не, за да излязат от зоната на създадения дискомфорт. Ако погледнем цялостно и в дълбочина, човек е готов на всичко, за да избегне кризисната ситуация, емоциите и чувствата, които тя носи.
„Винаги говори това,
което чувстваш."
Габриел Гарсия Маркес
Но криза не означава нещо лошо. Да не забравяме, че замъците, построени на пясъка, рано или късно рухват. И в това няма нищо лошо. Не е лошо и когато се срутват илюзиите. Да, болезнено е, но не и лошо.
Тогава каква е реалната спешна помощ, която човек може да си окаже? Като признае чувствата, които изпитва, да ги изживее, без да прави оценка.
Да приеме своите чувства във всяка отделна ситуация може да си позволи само човек, който е достатъчно смел, за да бъде себе си. Такъв човек не търси бързи решения, не предприема панически действия.
Разбира се, не говоря за форсмажорни ситуации и събития, които изискват бързи реакции. Тогава човек няма време да обръща внимание на това, което чувства, а трябва да спасява живота си или този на някой друг. Когато тези ситуации преминат, здравословният сценарий е същият. Необходимо е време, за да може човек да изживее тези моменти и да се освободи от емоциите.
Защо е важно да изучаваме, да признаваме себе си и своите слабости - четете в материала на Моника Балаян в традиционната рубрика „Изкуството на триумфа" от Майския брой на Списание 8.