Очарователни, елегантни и мистериозни – така изглеждат медузите във водата. Но когато ги извадим от нея, тези мешести животни се превръщат в съвсем не така пленителна купчина. Това се дължи на факта, че медузата се състои от около 95% вода, като при някои видове достига 97% от телесното тегло.
Формирали се преди 700 милиона години, медузите са сред първите многоклетъчни животни. Големи и малки, цветни и ефирни, медузите обитават всички морета и океани от повърхността до дълбоките води. Без мозък, кръв или дори сърце, те са доста просто устроени твари. Състоят се от три слоя – ектодерма, ендодерма и вътрешен пихтиест слой, наречен мезоглея. Елементарна нервна система, или по-скоро „мрежа" от нерви, позволява на медузата да усеща миризми и светлина и да реагира на други стимули. Има и храносмилателна кухина, която действа едновременно като стомах и черва, с един отвор, който е едновременно входен и изходен.
Медузата се придвижва реактивно - периодично свива и отпуска тялото си, като някои видове свиват коремчето си по 100-140 пъти в минута.
Името медуза, или jellyfish на английски, обединява няколко различни групи мешести, които изглеждат по подобен начин, но нямат връзка помежду си. Има поне четири основни групи същества, включващи стотици и хиляди видове и подвидове мешести животни. Учените предпочитат названието "jellies" или "gelata", тъй като популярната дума „jellyfish" ("jelly" - желе и "fish" - риба) е грешно име за вида, който нито е риба, а пихтиестият му слой напомня по-скоро гума, отколкото желе. Тази дума е в широка употреба от около век. В повечето американски аквариуми вече се налага названието "jellies" или "sea jellies".