Освен с колосалните си размери и впечатляващата си анатомия, гигантската сепия може да се похвали и с най-огромните очи в цялото животинско царство. Зрителните органи на главоногото са с размер на футболна топка и около три пъти по-широки от тези на други животни с техните размери. Но защо това така дълго е измъчвало учените?
Едно ново изследване хвърля светлина върху проблема, давайки достоверно обяснение на феномена: Огромните очи на гигантската сепия са еволюирали до тези размери, за да виждат биолуминисцентните следи, оставяни от кашалотите, най-опасния за сепията хищник.
„Кашалотите не могат да правят резки маневри, когато се гмурнат за храна. Налага се да разчитат, че тяхната плячка няма да разбере, че я приближават", обяснява биологът Дан Нилсън, лидер на изследването. Според Нилсън гигантската и колосалната сепия са развили очи, с които могат да видят приближаващия се кит от 120 метра и благодарение на това да се скрият.
Гигантската и колосалната сепия са най-големите главоноги. Техните тела, без да включваме десетте дълги пипала, две от които двойно по-дълги, достигат повече от 2.5 метра дължина. Един от малкото изследвани екземпляри има очи, широки близо 30 сантиметра. Подобен зрителен орган със сигурност осигурява добра видимост и човек очаква, че и други морски гиганти с достатъчно място в черепната си кутия биха развили подобно подобрение. И все пак се оказва, че очите на рибата-меч или китовете, например, рядко надхвърлят 10 сантиметра широчина, т.е. приблизително размера на портокал.
Така е защото водата е разсейваща светлината среда, а и подобни очи са „скъп" за развиване и поддържане орган, който изразходва голяма част от енергийния ресурс на един организъм. Мухите, например, изразходват 20% от енергията си само, за да поддържат невронната мрежа. Със сигурност гигантската сепия плаща своята цена за толкова големи очи.
Изследването на чудатите гигантски сепии е силно затруднено поради тяхната недостъпност и потайност. Главоногите живеят на огромни дълбочини, над 600 метра, и са сред най-трудните за проследяване и наблюдение същества на планетата. Едва няколко екземпляра са приближавали повърхността до момента. Учените досега са имали възможност да изследват единствено трупове, а първата снимка на гигантска сепия е направена едва през 2004 година.
През 2007 година рибари успяват да хванат и замразят една гигантска сепия, благодарение на която днес учените знаят, че очите на голямото главоного нямат голямо преимущество за близкото виждане, но могат да засекат биолуминесцентната светлина на планктона от 120 метра разстояние. Планктонът излъчва тази светлина когато е обезпокоен. Кашалотите използват високочестотни звуци, с които сканират за плячка при гмурканията си, и тъй като гигантската сепия е глуха, еволюцията изглежда е проявила креативност относно нейното зрение.
Източник: wired