Учени от Токийския университет са конструирали робот, който с помощта на компютърното си зрение побеждава човека в 100% от случаите на играта „Камък-ножица-хартия", предава BBC News, цитирайки сайта на университета.
Роботът е съставен от механична ръка-манипулатор, която прави фигурите, видеокамера, насочена към ръката на човека-противник и компютър. Роботът анализира картината от камерата и определя каква фигура ще даде човекът. Съответно го изпреварва с предхождащо движение.
Според учените, за да реши човекът какво да направи с дланта си (камък – свити пръсти в юмрук, ножица – показалец и среден са V-образни и хартия – изпъната длан) му трябват 60 милисекунди. На около 35-та милисекунда обаче, роботът вече е разпознал тайните помисли на противника и го изпреварва с печелившото действие. За това са му необходими 20 милисекунди, тоест той винаги завършва хода си преди човека.
Първият робот за играта „Камък-ножица-хартия" японците създали преди две години. Новата версия го превъзхожда както по скорост на движенията, така и по бързина на разпознаване.
Играта е измислена в Китай в средните векове. По правилата камъкът печели пред ножицата, ножицата бие хартията, а хартията – камъка. Двамата противници трябва едновременно да покажат с ръка избраната от тях фигура. Ако и двамата са показали една и съща фигура, геймът се преиграва.
Според статистика от сайта на феновете на тази игра, човек дори без да съзнава, прилага някакви принципи, избирайки какво да покаже. Например хората не обичат три пъти да посочват една и съща фигура. Това означава, че след два „камъка" противникът ви с вероятност над 33 % ще „хвърли" ножица или хартия. Друга интересна закономерност е, че играчите са склонни да покажат фигура, която „бие" тяхната от предишния рунд.
Мъжете и момчетата обичат в началото на играта „да изхвърлят" камък, подсъзнателно те го асоциират със силата и мъжествеността. Ножиците се показват едва в 29,6 % от случаите.
Всяка игра, която има компютърна версия, по-силна от човека, губи от своето очарование, сочат социолозите. Например вече почти никой не играе на настолната игра морски шах, защото от години съществува непобедима компютърна версия.