По-развитият интелект при възрастните им пречи да учат чужди езици, твърдят американски учени. Колкото повече усилия полага големият човек, за да заучи чужда граматика, толкова по-зле се справя с материала, показали резултатите от експеримент, публикувани в PLoS One и MIT News.
Лингвистите отдавна са забелязали, че децата много по-лесно схващат сложна граматика и десетки изключения от правилата в чуждия език и много по-бързо започват да ги използват в речта си. Родителите им се справят по-трудно, защото впрягат в мисловния процес всички психически ресурси на префронталната кора на мозъка.
Вероятно този участък от мозъка „заглушава“ по-интуитивните механизми на обучение, смята Еми Фин от Института за изследване на мозъка към Масачузетския технологичен институт.
Тя измислила 9 съставни думи на несъществуващ език и ги разпределила в три граматически категории. Участниците в експеримента слушали тези думи в продължение на 10 минути. Едната група била помолена да не анализира чутото, но и да не се разсейва съвсем, за да може все пак мозъкът им да се концентрира върху задачата. На хората от втората група било предложено докато слушат думите да решават кръстословица или да драскат някакви картинки. Третата група трябвало да определи всички чути думи, или поне тези, които могат да бъдат чути ясно.
Всички групи се справили добре със заданието. Както и с второто – да се възпроизведе правилната последователност на прочетените думи.
В третата част от експеримента доброволците минали тест за разбиране на граматиката (морфологията). Показали им три думи. Една от тях била непозната, но можела лесно да бъде причислена към една от трите категории на Еми Фин. И при отговор на въпроса за правилното местоположение на новата дума, „прилежната" група направила много повече грешки от тези, които слушали записа невнимателно.
Това потвърдило хипотезата, че при изучаването на чужд език се задействат два типа памет. В експлицитната или вербална памет се съхраняват знания и факти, тя помага за разширяването на речниковия запас и за запомнянето на езикови правила.
Имплицитната памет пък насочва интуитивните действия на човека, които той извършва, без да се замисля, както и за бързото разбиране на сложна граматика.
Ако човек хвърли в изучаването на чуждия език ресурсите на вербалната памет, тя няма да му даде възможност да се изразява свободно. Ще научи много думи и правила, но няма да проговори на чуждия език. Като решение на проблема Фин предлага докато се слуша чужда реч, префронталната кора да бъде отвличана с други умствени упражнения или даже да бъде блокирана с помощта на транскраниална магнитна стимулация.