Ние непрекъснато падаме в плен на общественото мнение, опитваме се да се харесаме на останалите на всяка цена. Опознаваме себе си по хвалебствените клишета из хороскопи и различни тестове. После пускаме резултатите във Фейсбук - да видят всички колко сме готини.
Психолозите ни предлагат да помислим какви игри играе с нас умът ни и можем ли да разберем правилата на тези игри. Ще окаже ли влияние върху поведението ни предположението какво мисли за нас човекът отсреща?
Психолозите Ребека Кертис и Ким Милер разделили на групи студенти, които не се познават помежду си. На някои от тях подхвърлили, че човекът, до когото седят, ги харесва. След това непознатите трябвало да общуват. И какво се случило?
Тези студенти, които мислели, че са харесвани от своите събеседници, наистина им се харесали много повече, отколкото в тези двойки, в които предварително не е станало дума за симпатия. Нарочените за харесвани по-често се съгласявали с мнението на партньора, общували с него по-топло и дружелюбно. Правели го не нарочно, а защото били сигурни, че партньорът ги харесва.
В края на експеримента психолозите обясняват случилото се с така наречения ефект на Розентал: нагласата, която има човек (в дадения случай – «партньорът ми ме харесва»), определя характера на действията му, а това води до нейното реализиране. Тъй като резултатът е бил изречен малко преди действията, може да се каже, че се е случило самосбъдващо се пророчество.
Срещаме ли в живота си подобни явления? Постоянно. Неувереността в това как ще протече събеседването с потенциален работодател или дали деловите преговори ще минат успешно намалява шансовете ни за добър резултат. Това става и при запознанство, и по време на любовна среща. Затова запомнете: правилната фина настройка е половината от успеха.
На какво са способни игрите на ума показва красноречиво и експериментът на Бертрам Форер от 1948 година. Участниците попълнили тест, след което получили описание на индивидуалните си психологически особености, чиято достоверност трябвало да оценят по петобална система. Средната оценка била 4,26. Така решили самите участници. А всъщност всеки един от тях получил еднакъв текст:
«Вие имате огромна нужда другите хора да ви обичат и да ви се възхищават. Доста самокритични сте. Имате много скрити възможности, които още не сте използвали за свое благо. Макар и да имате някои лични слабости, като цяло можете да ги нивелирате. Дисциплинирани и уверени на вид, всъщност сте склонни да се вълнувате и да чувствате неувереност. От време навреме ви обземат сериозни съмнения дали сте взели правилното решение, дали сте постъпили както трябва. Предпочитате разнообразието. Рамките и ограниченията предизвикват у вас недоволство. Гордеете се, че мислите независимо. Не приемате чуждите твърдения на доверия, без достатъчно доказателства. Разбрали сте, че да сте твърде откровени с останалите не е много мъдро. Понякога сте екстровертни, приветливи и общителни, друг път – интровертни, предпазливи и сдържани. Някои от стремежите ви са нереалистични. Една от главните ви жизнени цели е стабилността».
Доста общи формулировки, нали? Интересна подробност, е че в тази характеристика са използвани клишета от публикувани в пресата хороскопи.
Тогава защо участниците в експеримента са оценили този тест като достатъчно точен анализ на тяхната личност. Случайно ли? Не, този експеримент е повторен няколко десетки пъти оттогава.
Защо човек се разпознава в такова описание, какви фактори му оказват влияние?
Първият фактор – авторитетът на автора на изследването. В експеримента на Форер са участвали студенти и такъв авторитет за тях е бил преподавателят им.
Вторият фактор – индивидуалният подход (по точно илюзията за него). Всеки е бил сигурен (погрешно), че е получил описание, съставено специално за него.
Третият фактор – в текста преобладават положителни характеристики.
Вторият фактор – индивидуалният подход (по точно илюзията за него). Всеки е бил сигурен (погрешно), че е получил описание, съставено специално за него.
Третият фактор – в текста преобладават положителни характеристики.
