Какво прави музиката красива? Най-добрите произведения се харесват от почти всички, независимо от културните и историческите различия. Но кое ги обединява и ги прави така универсални? Отговор дава ново изследване, публикувано в BMC Research Notes. Мозъкът опростява сложните модели, също както го правят музикалните формати, компресиращи аудио файловете. Те премахват допълнителната информация, като откриват повтарящи се модели.
Според учените същото важи и за мозъка - несъзнателно умът открива повтарящи се елементи сред сложната информация, а в нас е заложено да смятаме простите структури за приятни.
Д-р Никълъс Хъдсън използвал програми за компресиране на музика, за да разбере по-добре начина, по който мозъкът селектира аудио информацията. Той сравнил нивото на компресиране на случаен шум с музика от широк спектър стилове, включително класическа, техно, рок и поп. Станало ясно, че шумът се компресира до 86% от оригиналния размер на файла, а техното, рокът и попът - до 60%. Третата симфония на Бетовен се е "свила" до 40% от оригиналния файл.

Според Д-р Никълъс "вечната музикална класика, въпреки привидната си сложност, може да бъдe компресирана много и точно това привлича хората." Изглежда, че избираме музиката, която харесваме, не само чрез слушане. Мозъкът изчислява колко процента всяко парче може да бъде компресирано и избира тази музика, която, макар и сложна, може да се разбие на прости, повтарящи се елементи.