На 23 февруари 1883 г. е роден немският психиатър и философ екзистенциалист Карл Ясперс. Неговите трудове оказват силно влияние върху модерните теология, психиатрия и философия. Повечето изследователи свързват Ясперс с екзистенциализма. Смята се, че заимства много от основите на философските възгледи на Ницше и Киркегор. Основна тема в трудовете му е проблемът за индивидуалната свобода. Ето някои от интересните мисли на Ясперс:
- Ако моята свобода не се сблъсква с никакви граници, аз се превръщам в нищо. Благодарение на ограниченията, изваждам себе си от забвението и се пренасям в съществуването.
- Ако чакам промяната на обстоятелствата да направи това, което мога аз да направя за себе си, значи предавам собствените си възможности.
- Миналото е в нашата памет откъслечно, бъдещето е тъмно. Само настоящето би могло да е озарено от сияние. Та нали ние сме напълно в него. И въпреки това точно то се оказва непроницаемо, защото то би било ясно само при пълно познание за миналото, което му служи като основа, и за бъдещето, спотаило се в него.
- Най-дълбоките противоречия между хората произтичат от тяхното разбиране за свобода.
- Смъртта предстои за всеки от нас. Но ние не знаем кога ще дойде тя и затова живеем, като че ли това няма да се случи.
- Целта е път във времето.
- Човекът винаги е повече от това, което знае за себе си.
- Интелигентността е аристократизъм за духа.
- Духовното преживяване се случва тогава, когато човек изпадне в гранични ситуации.
- Какво да стане със света решава по парадоксален начин всеки от нас в зависимост от това какво решение ще вземе за себе си в континиума на своите действия.
- Най-убедителната прогноза дава този, който притежава дълбоки познания за настоящето, основани на неговия собствен живот.
- По-добре да загинеш от крайности, отколкото от отчаяние.
- Дълго време изглеждаше, че апатията на масите би трябвало да се приветства от властта. Властта повярва, че колкото по-пасивни са масите, толкова по ефективно могат да бъдат управлявани те. Ръководена от това си убеждение властта е действала по този начин през периода, когато властовите механизми са били централизирани и бюрократизирани. Но днес последствията от тази стратегия се обръщат против самата власт. Безразличието на масите, активно поддържано от властта, предвещава нейния крах.
- Личността, която съгражда от себе си всеки човек, косвено променя всички останали хора. Така човечеството като цяло прави скок.
- Колкото повече човек е истински свободен, толкова по-уверен е в Бога. ... Ние, хората, никога не сме достатъчни сами на себе си. ... Отнесеността на човека към Бога не е природна даденост. Понеже тя съществува само в едно със свободата, тя се изяснява на всеки отделен човек, когато направи скока от елементарното витално утвърждаване на своя живот към самия себе си...