Човешкият глас. Това е инструментът, на който всички „свирим“. Това е най-мощният звук в света, може би. Той е единственият, който може да започне война или да каже: "Обичам те". И все пак много хора са минавали през това, че когато говорят, другите не ги слушат. Защо става така?
В речта ни битуват няколко навика, които трябва да изоставим. Събрал съм в списък седемте смъртни гряха на говоренето. Няма да ви лъжа, че списъкът е пълен, но все пак тези са основните:
1. Клюки
Да говориш лошо за някого, който не присъства. Неприятен навик и знаем много добре, че човекът, който клюкарства, след пет минути ще говори за нас.
2. Критика
Всички познаваме хора, които са такива при разговори и е много трудно да слушаш някого, ако знаеш, че те критикува.
3. Негативизъм
Моята майка в последната година от живота си стана много, много негативна и бе трудно човек да я слуша. Помня, един ден ѝ казах: "Днес е 1 октомври" и тя отговори: "Знам, не е ли ужасно?". Трудно е да се слуша, когато някой е толкова негативен.
4. Оплакването
Ами, това е националното изкуство на Великобритания. Това е националният ни спорт. Ние се оплакваме от времето, от спорта, от политиката, от всичко, но всъщност оплакването е заразно нещастие. Не разпространява слънчеви лъчи и радост по света.
5. Извинения
Всички сме срещали тези хора. Може би всички сме били такива. Някои хора имат винехвъргачка. Те просто прехвърлят вината на всички останали и не поемат отговорност за действията си. И отново, трудно е да слушаш такъв човек.
6. Украсяване, преувеличение
Понякога, всъщност, това обижда езика ни. Например, ако видя нещо, което е наистина страхотно, как го наричам? И след това, разбира се, това преувеличение се превръща в лъжа, истинска лъжа и ние не желаем да слушаме хора, за които знаем, че ни лъжат.
7. Догматизъм, объркването на факти с мнения
Когато тези две неща се обединят, слушате безсмислици. Знаете, някой ви залива с мненията си, сякаш са истина. Трудно е да се слуша това.
Това са седемте смъртни гряха на говоренето. Трябва да се постараем да ги избягваме. Но има ли позитивен начин, по който да мислим за това? Да, има. Бих искал да предложа четири много силни базисни изисквания към речта ни, ако искаме да сме влиятелни и да променим света. На английски първите им букви образуват дума.
HAIL
Не, не става дума за "градушката" (hail), която пада от небето и ви удря по главата. Говоря за начин, по който чрез думите да поздравиш или похвалиш ентусиазирано.
H е честност (honesty). Винаги да казваш истината.
A е автентичност (authenticity). Просто да бъдеш себе си.
I е почтеност (integrity), да държиш на думата си, всъщност да правиш каквото казваш и да бъдеш някой, на когото хората да могат да се доверят.
L е любов (love). Нямам предвид романтична любов, а да желаеш доброто на хората по две причини. Първо, мисля, че с абсолютната честност можем да навредим (О, Боже, изглеждаш ужасно тази сутрин). Може би това не е особено нужно. Подплатена с любов, разбира се, честността е страхотно нещо. Но също така, ако наистина желаете доброто на някого, е много трудно да го критикувате в същото време. Дори не съм сигурен, че можете да направите тези две неща едновременно...
За да достигне вербалното послание до човека, до когото искате, без изкривяване и максимално да носи това, което целите, е важен и начинът, по който го казвате.
Разполагате с изумителна кутия с инструменти.
Но колкото и вълшебна да е тя, малко хора избират да я отварят поне от време на време. Нека се поровим малко в нея. Дали няма да намерим няколко инструмента, които може да искате да вземете и да изпробвате, за да увеличите силата на вашия изказ?
Можете да намерите гласа си. Забравете фалцета. Ако искате думите ви да имат тежест, трябва да говорите от тук долу, от гръдния кош, не от гърлото. Гласуваме за политици с по-ниски гласове, така е, защото свързваме дълбочината със сила и авторитет. Това е регистърът.
Тембърът е начинът, по който се усеща гласът ви. Предпочитаме гласове, които са наситени, плавни, топли, като горещ шоколад. Но ако Бог не ви е надарил с такъв тембър, можете да се упражнявате и „смажете" резките тонове. Идете и си намерете гласов инструктор. Има невероятни неща, които можете да направите с дишането, с позата и с упражнения, за да подобрите тембъра на гласа си.
Прозодията е изследване на ритъма, интонацията, ударението и свързаните качества на речта. Това е напевният мета език, който ние използваме, за да предадем значение. Той е основният ключ към значението в разговора. Хората, които говорят в една тоналност, са доста трудни за слушане. Друга грешка е завършването на всяко изречение сякаш е въпрос.
Темпо. Мога да бъда много много развълнуван, казвайки нещо много, много бързо или мога да забавя, за да подчертая и в края на всичко, разбира се, е нашата стара приятелка - тишината. Няма нищо лошо в малко тишина по време на разговора, нали? Не трябва да я запълваме с „ъъъм" и „аааа".